Чийзкейк с вкус на Лас Вегас

След трите месеца в Провинстаун, десет дни в Санто Доминго и седмица в Пунта Кана, се отправих към следващата дестинация - екскурзия до Западното крайбрежие на Америка. Още на втория месец от престоя си в Америка, си уредих екскурзия с китайци и си купих билети за полетите. Имаше два варианта - да отида с приятели на място, което не ми е толкова интересно - Източното крайбрежие или да си изхарча всичките спестени пари и да се отправя сама към място, което винаги съм мечтала да посетя. Послушах сърцето си, резервирах си самостоятелна екскурзия и поех на пътешествие.

Първо ме чакаше осемчасов полет от Бостън до Лас Вегас, с 3 часа престой в Южна Каролина. Това не беше никакъв проблем за мен, защото много обичам да летя със самолет, а и трепетът от предстоящото беше огромен. След като си полетях, кацнах в Лас Вегас в полунощ и като окаян Гаврош, прекарах нощта на летището. Ама какъв ти Гаврош - хапнах си вкусно в KFC, разгледах смаяно огромното летище, което сякаш беше само на мое разположение. Е, вярно, че спах на столовете за изчакване на полетите с крака, подпрени върху раницата, ама пак си беше голям кеф. Безценната ми възглавничка за пътуване отново доказа, че е най-полезната ми вещ в багажа след камерата.

Събудих се рано, закусих и отидох да търся транспорт до хотела, в който ми беше срещата с китайската група. Наложи се да се разходя още няколко часа и към края на престоя ми на летището се чувствах като Том Ханкс в "Терминалът".

От автобуса, който ме закара до хотела успях да събера първите си впечатления за Лас Вегас - палми, светещи сгради (макар и посред бял ден), влакове, построени над земята, много лимузини и голямо движение.

Още с влизането си в хотела се ошашавих - хиляди слот машини, цял етаж за сватбени церемонии, стотици магазинчета, от които можеш да си купиш почти всичко, за което се сетиш и черешката на тортата - лунапарк. Да, лунапарк вътре в хотела. Ама не като нашите детски кътове с 5-6 катерушки и басейн с цветни пластмасови топки, а влакчета на ужасите, виенски колелета, гондоли и какво ли още не. Цял Дисниленд, събран само в един хотел и това далеч не беше впечатляващо пред това, което ме очакваше.

Срещнах се с китайката, за да уточним как ще протече екскурзията и тя ме прати да си почина за 2 часа, преди да ни изведат на вечерна разходка из града. Постоях си в хотелската стая, опитах се да осмисля какво ми се случва - приказвах си сама, оглеждах стаята, радвах се на лудостта си, че съм отишла сам сама накрай света да обикалям с някакви китайци, които почти не знаеха английски.

Потеглихме с автобуса, китайката през цялото време обясняваше коя сграда каква е, всичко това на китайски и отвреме навреме мяташе по някое изречение на развален английски и за мен.

Заведоха ни до Танцуващите фонтани, където имаше водно светлинно шоу, а на заден план - умален вариант на Айфеловата кула. Казвам ви, всичко има в този Лас Вегас!

После се спряхме до едно огнено шоу.

Разходихме се из най-големите и най-популярни хотели в Лас Вегас.

В единия имаше огромна градина с говорещи дървета с мърдащи се лица и клони.

На тавана на друг пък, имаше изкуствено небе, което имитираше дневна светлина. Навън беше 10 часа вечерта, а вътре сякаш току що бе настъпил денят.

Хиляди магазинчета с много чудесии, които изобщо не си и помислих да си купя, защото едно, че нямах място, а и знаех, че ще има далеч по-интригуващи неща впоследствие.

После се отправихме към някакъв много голям закрит базар, чийто таван беше като екран и оттам размахваше китара Фреди Меркюри. От другата страна пък свиреха няколко групи, а встрани от тях имаше танцьорки в карнавални дрехи, които не даваха да ги снимат и постоянно обръщаха гръб.

Панирани бисквити Орео, банани в палачинки, печени маршмелоус, храна от всички краища на света.

Дори станах свидетел на кратка сцена като от американски филм - кражба на чанта от възрастна туристка, престъпникът заловен и повален на земята, а след това закопчан с белезници и откаран на мотор.

На следващия ден ми се искаше да изиграя поне една игра на някоя слот машина. Заредих се с долари, взех си сладолед и седнах "да играя". Да, ама нали съм си селянче и не успях да разгадая системата на машината и се пулих 10 минути като неандерталец. Дойде един симпатичен джентълмен и ме попита дали искам помощ. Попита ме дали съм рускиня, после се пробва с германка и накрая каза шведка. Като казах, че съм българка, направи изкривена гримаса и кръгом към изхода. С това се изпари и надеждата ми да загубя някой и друг долар в Лас Вегас.

Вечерта ни заведоха на представлението Jubilee. Снимането беше абсолютно забранено, защото танцьорите в спектакъла бяха без горнища. Не си мислете, че е било нещо вулгарно, даже напротив - това беше най, най-зрелищната гледка, която съм наблюдавала (след кита в Провинстаун). Хора падаха от тавана, летяха над нас, имаше сигурно 500 различни костюма, които около 400 танцьори сменяха постоянно; тераси; кулата на Рапунцел; Титаник, потъващ на сцената. Изключително грандиозно представление, пред което сигурно всяко следващо, което ще посетя, ще бледнее.

Десертът, който реших да приготвя за тази публикация е типично американски Чийзкейк с ягоди - досущ като Лас Вегас - богат, засищащ, умопомрачителен на вкус! Само му липсва бенгалски огън отгоре, за да е пълна картинката :)

Чийзкейк с ягоди

Адаптирано от GoodFood Bulagaria

Необходими продукти:

за кръгла форма с диаметър 24 см

За основата:

300 г сладки маслени бисквити

140 г разтопено масло

За ягодите:

25 г захар

100 г ягоди, нарязани на парченца

1 ч. л. нишесте

1 с. л. вода

За чийз слоя:

900 г крем сирене

250 г захар

4 с. л. брашно

семенцата от 1 ванилова шушулка

4 яйца

200 мл заквасена сметана

Приготвяне на основата:

Застелете кръгла форма с откопчаващ се механизъм с хартия за печене като я подпъхнете. От външната страна увийте дъното на формата с алуминиево фолио. В блендер смелете бисквитите на фини трохи, добавете маслото и разбийте отново. Пресипете ги във формата и ги притиснете плътно с гърба на лъжица, стараейки се основата да е равномерна. Запечете за десет минути във фурна, предварително загрята на 200 градуса и я оставете настрана да изстине.

Приготвяне на ягодите:

В малка касерола смесете ягодите и захарта. Размийте нишестето във водата и прибавете към ягодите. На слаб огън бъркайте докато захарта се разтопи, а след това увеличете котлона и оставете сместа да ври за 1-2 минути. Оставете ягодите настрана, докато изстинат.

Приготвяне на чийз слоя:

В голяма купа разбийте крем сиренето до гладко. Прибавете захарта и разбийте отново. Добавете брашното, семенцата от ванилия, яйцата и заквасената сметана и разбийте до гладка смес.

Приготвяне на кейка:

Изсипете половината смес върху охладената основа и отгоре сложете малки лъжички от ягодовия сос. Покрийте с останалата смес с крем сирене и загладете повърхността с шпатула. Разпределете останалия ягодов сос и с лъжица оформете вълнички. Запечете за 10 минути на 200 градуса, а след това намалете фурната на 130 градуса и печете за 1 час. Изключете фурната и оставете чийзкейка да престои за 1 час. След това открехнете леко вратичката и оставете кейка да изстине за още 1 час. Охладете го за една нощ в хладилник. Махнете внимателно падащия борд и преместете чийзкейка върху поднос. Декорирайте с пресни ягоди и зелени подправки като босилек и мента.

На сутринта, когато отпътувахме, се чувствах много странно. Два дни бях в един град, в който всичко беше направено от човешка ръка, всичко блестеше, крещеше и те притегляше. Огромен, развлекателен, красив, тузарски, нямаше нищо с мярка - от всичко по много. Запленяващ град, който ми е в топ 3 на най-страхотните градове, които съм посещавала.