четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Три месеца в Провинстаун и четири рецепти

Кацнах в Бостън и няколко часа след това вече бях в града, в който щях да работя три месеца - Провинстаун.


Първоначално ме впечатлиха къщите и заобикалящата ги обилна зеленина, цветя, подскачащи зайчета, лисици, еноти и язовци.



Мигновено пред мен сякаш оживя американски сериал от типа на "Отчаяни съпруги", в който съседката мирно освежава старите мебели като ги боядисва с бяла боя на двора под звука на кънтри музика или отиваш до магазина, примерно начумерен и неискащ да говориш с никого, но не можеш да не отвърнеш на поне четиридесет и петте поздрава, които получаваш от непознати.


В един момент започваш да се изнервяш и си казваш: "Абе, тея хора проблеми нямат ли си? Какво постоянно ми се хилят насреща и защо украсяват къщи на птички, в които птицата няма откъде да влезе?".


После, обаче, разбираш, че те имат проблеми, но не им отдават голямо значение, защото си живуркат в уютни къщи с просторни дворове, засяти с райграс, имат си вечно пълни и задоволени стомаси и изобилие от стоки, които могат да си позволят по всяко време. На човек, който не мисли за битовизми, няма за какво да му е крив светът и затова ако го блъснат в магазина, няма да наругае, а даже ще се усмихне и пръв ще се извини.


Верандите, люлеещите се столове, приветливите лица, спокойствието и уюта на малкия американски град са досущ като тези във филмите.


Спокоен град, но не и през лятото. Две седмици по-късно, след като започна сезона, градчето, което разполага с една главна улица, дълга всичко на всичко 2 километра, се зарина с туристи, а след още някой и друг ден, преминаването ми по въпросната улица с колелото, за да се добера до работа, беше в границите на невъзможното. Няколко дни, сипещият се отвсякъде народ ме дразнеше, но после свикнах и чак ми стана приятно да наблюдавам колорита, непукизма и провокативността, които излъчваха тези хора, повечето от които хомосексуални, тъй като градът е ваканционна дестинация за тази част от населението.


Цялата централна улица е успоредна на океанския бряг, който е на стотина метра от нея.

 
И от двете страни на улицата е обсипано с магазинчета за сувенири, дрехи, някой и друг бар, сладкарнички с различни видове Фъдж, бонбони или къпкейкове, кафенета с интернет - блаженство за нас, студентите, ресторанти, два от които и тези, в които работех.


И като заговорих за къпкейкове, най-прочути в този град са т. нар. Scott Cakes. Мен ако питате, нищо особено - обикновен ванилов мъфин с розов маслен крем, но те много си ги тачат и аз не исках да им развалям желанието за изява и възклицавах, че са невероятни. А ето и моята интерпретация на оригиналната рецепта на Чичо Скот, която разбира се, се пази в дълбока тайна, не че не може да бъде разгадана и от най-обикновен любител като мен :)
Къпкейковете на Скот (Scott cakes)

Необходими продукти:
За 12 мъфина
Адаптирано от Ludasandy
Сухи съставки:
200 г брашно
2 ч. л. бакпулвер
щипка сол
Течни съставки:
1 яйце
100 мл олио
300 мл кисело мляко
150 г захар
настъргана лимонова кора

За глазурата:
Адаптирано от Марта Стюарт
250 г краве масло (със стайна температура)
4-6 ч. ч. пудра захар
1/2 ч. ч. прясно мляко
1 с. л. ванилов екстракт
розова сладкарска боя


Смесете всички сухи съставки, разбъркайте ги добре и ги пресейте. В друга купа смесете течните съставки, плюс захарта и лимоновата кора. Добавeте сухата смес и разбъркайте добре. Подредете хартиени формички в метална форма за мъфини и ги напълнете до 2/3 от обема на всяко гнездо. Печете ги на 180 градуса около 20 минути или докато дървена клечка, забита в центъра излезе суха. Прехвърлете ги върху метална решетка до пълното им охлаждане.
В голяма купа разбийте с миксер маслото за около 3 минути. Намалете скоростта и добавете захарта, прясното мляко, ванилията и боята. Разбивайте, докато сместа стане гладка и пухкава. Можете да коригирате количеството захар с цел постигане на желаната гъстота и вкус.
Декорирайте изстиналите мъфини с глазурата и ги охладете.

Живеех на главната улица, а както вече споменах, океанът е на стотина метра от нея.


През дните, когато имах свободни следобеди, сутрини или вечери, се уверих, че има нещо магично в небето над този град.


Не знам дали преувеличавам, може би пък никога не съм се замисляла толкова дълбоко върху небето.


Често си разсъждавах, понякога гласно, колко е красиво, поглеждах го и си казвах: "Е, моите хора, където и да са по света, виждат едно и също небе като моето. Така винаги сме заедно."


Ставаше ми хубаво и оптимистично.


От пристанището в града отплава не само фериботът за Бостън, а и предлагат разходка с корабче навътре в океана и ако си късметлия виждаш китове, делфини, тюлени, акули.

 

В томболи, лотарии и какви ли не игри, никога нямам късмет, а явно и в разходките с кораб в океана, защото видях само един кит, при това не достатъчно добре.


Все пак се уча да се радвам и на малкото и още с трепет си спомням как настръхнах, когато огромният бозайник си показа за четири секунди гърба на 20 метра от кораба ни.


Най-хубавият ми ден в Провинстаун не беше нито Четвърти юли, нито денят на парада, нито купон, включващ танци и запой. В един прекрасен почивен ден (а те всичките бяха прекрасни щом са почивни), Зорничка се наспа до късно, после закуси с вкусен домашен Сандвич с омар, изпра прането, отиде до банката, напазарува от Stop & Shop, чу се за кратко със семейство и Ники, хвана си камерката, стативчето и колелото и се запъти към Break Water - 2 километра пътека от големи скали, врязани навътре в океана и водещи до съседен плаж.


Потеглих аз и с песен на уста и камера в ръка, неусетно изминах опасния път, стигнах до края на скалите, снимах залеза до припадък и съвсем забравих, че няма как да осъмна насред океана заедно с тюлените и разни кресливи животини. И добре, че бяха тия животини да ме стреснат, че да се сетя да си тръгна в крайна сметка.


Закрачих смело напред и с почуда и леко притеснение установих, че е дошъл приливът. Не допусках, че може да ме залее, но все пак реших да ускоря темпото тройно и почти поприпквах по вече злокобните и мрачни скални масиви.


Сетих се да прибера и камерата в раницата, защото ако не-дай-си-боже бях полетяла от някоя скала, щеше да се наложи да спася едната от нас и вероятно щях да предпочета себе си.


Леко екстремно, ухаещо на океан и висока трева, под звуците на птици и разбиващи се вълни, усамотено и даващо ми възможност да остана сама със себе си - това място ми подари най-магичния и запомнящ се ден в градчето.


И тъй като ви споменах за домашен сандвич с месо от омар, сиреч Lobster Slider, мисля, че е удачно да ви покажа и как го приготвят.


Далеч съм от мисълта, че средностатистическото семейство в България може да си позволи да си купи омар, бройката на който е 60 лв, за килограма не искам и да знам.


Аз лично не бих, не само заради високата цена, но и заради вкуса на замразено, който ще се е пропил в него, а както знаем, пресни омари в България няма.


Просто искам да ви запозная със символа на града, защото в действителност това е най-популярният сандвич там и в дните, в които има много туристи (т. е. всеки летен ден), момичето, правещо сандвичите изпадаше в истерия, при вида на всяка следваща поръчка, а хората, изцеждащи месото на омарите (т. е. АЗ и моите дружки), ходеха с мускулна треска дни наред.


И все пак, ако много ви се прияде подобен сандвич, заместете месото с рачешки рулца - няма да сте кой знае колко далеч от същинския вкус на сандвича с омар.

Сандвич с омар (Lobster slider)

Необходими продукти:
за 2 порции:
2 кръгли хлебчета
2 шепи месо от омар - сварено и отцедено
2 с. л. майонеза
2 листа айсберг
2 кочана сварена царевица
краве масло
сол, пипер

Разделете хлебчетата на две и ги намажете с масло от двете страни. Запечете ги. В купа смесете месото от омара, майонезата и овкусете със сол и пипер. Сложете по един лист от айсберга върху хлебчето и от месото. Сложете капачето и поднесете с гореща царевица с масло.

И тъй като два месеца и половина проявявах темерутестата си същност и не излязох нито веднъж на дискотека, като всички нормални хора, които се забавляваха, реших като отвързан див кон през последните три седмици да наваксам за всички пропуснати нощи и да се отдам на лудешки тийнейджърски изяви. То не бяха нахлувания в частна собственост; лежане на главната улица и чакане да мине кола (а накрая се зададе камион); пиене на вода от фонтан; преминаване със затворени очи по парапет над океана; пеене в караоке бар без никаква компания, защото приятелката ми върза тенекия и да не опропастявам вечерта си, реших да остана; бърсане на мокра пейка с банкноти от един долар; каране на колело в тъмното до далечен плаж и лежане три часа на пясъка и зяпане на вълните с надеждата да видя акули; спускане на кълбо от хълма пред градската библиотека; влизане в лодка, закотвена на 5 метра от брега, наводняване на лодката, потъване и накрая изгонена с полиция от мястото на произшествието. Нямам нито една снимка от тези моменти, а точно тях ще запомня завинаги. Най-интересното, но и не много учудващо за мен е, че макар и с 3-4 часа сън, без да пия кафета, бях достатъчно заредена да правя пици, да пека бургери и да бъркам 10 килограма картофено пюре в купа.
В една поредна луда нощ, отидох на пицария и изядох 3 парчета пица без да ми мигне окото и мрънках за още. Опитах се да пресъздам вкуса на тази, която ме впечатли най-много.


Пица с пиле и сметана
Авторска рецепта, вдъхновена от оригиналната

Необходими продукти:
тесто за пица
За сметановия сос:
4 с. л. заквасена сметана
1 с. л. майонеза
1 скилидка чесън
сол и пипер
За плънката:
200 г настърган кашкавал
1 пилешка пържола - изпечена на грил
шепа сушени манатарки
резен червен лук
1 домат
щипка риган
сол и пипер на вкус
зехтин


Накиснете манатарките в студена вода за около 30 минути. Разточете тестото върху набрашнена повърхност и го прехвърлете върху тава, застлана с хартия за печене. Надупчете тестото с вилица, така че да не се издува при печене. Смесете всички продукти за соса. Размажете соса равномерно върху пицата. Първо сложете червения лук, поръсете обилно с кашкавал, накъсайте пържолата отгоре, отцедете манатарките и ги подредете. Отделете семките от домата и нарежете месестата част на кубчта. Сложете и тях върху пицата, овкусете с риган, сол и пипер и полейте със зехтин. Изпечете пицата на 220 градуса, докато стане златиста и хрупкава. Ако желаете, украсете борда с цветенца, направени от брашно и вода.


И тъй като бях обещала клип от ресторанта, заснех един с моята дружка и макар и не много изпипан, си го обичам, защото ще ми остане мил спомен от тази кухничка.


Много хора ме питаха как се празнува Четвъри юли. Е, не е като Трети март. Американците изпадат в истинска еуфория щом се зададе националният им празник - продават се какви ли не джунджурии в багрите на флага им, боядисват си лицата, ноктите, черпят персонала в ресторантите, увиват се в знамена, носят маски и какво ли още не. Точно в този ден аз работих, но се отскубнах за кратко, за да видя зарята. Беше много красива и сравнително дълга. На следващия ден, улицата бе отрупана с отпадъци от празненството, а на по-следващия, от тях нямаше и помен.
Споменавайки празничен ден, ще ви споделя една изискана рецепта за паста, която беше често поръчвана в единия ресторант и понякога дори и аз помагах в приготвянето й.


Трио от морски дарове
Адаптирано от Pepe's

Необходими продукти:
за една порция:
олио
сол, пипер
3 бр. миди Сен Жак
3 бр. щипки от омар
3 бр. едри гренландски скариди
1 с. л. настърган лук шалот
1/2 ч. ч. вино Шери
1/2 ч. ч. доматен сос
щедра щипка нарязан на лентички пресен босилек
краве масло
шепа сварени лингуини
хляб за поднасяне

В алуминиев тиган затоплете малко олио и запържете за кратко солта и пипера. Сложете 3 миди Сен Жак и ги оставете, докато добият златиста коричка от двете страни. Сложете скаридите, а накрая и щипките от омар и лука. Полейте с вино, прибавете доматения сос и накрая босилека. Оставете да покъкри на умерен огън, докато сосът се сгъсти. Сложете малка бучка масло и свалете от огъня. Прибавете сварените лингуини, объркайте ги в соса и ги изсипете в подходяща чиния. Върху тях подредете морските дарове и поднесете с препечен хляб.


Денят на гей парада също беше впечатляващ, за човек като мен, невиждал такава разкрепостеност и начин на изразяване на личността. Накратко - щедра шепа напудрени чичковци и младежи с перуки и оскъдно кожено бельо (някои и без бельо), издокарани в тоалети, шити по поръчка, минаваха тържествено по главната улица кой на голям автобус, кой на някаква платформа, кой на кон, магаре или мотор. Всеки участник представяше номер, за който вероятно е репетирал цяла година и след това изживяваше своите 5 минути на алеята на славата в Провинстаун. И макар комично, събитието ми хареса, защото участниците знаеха какво искат и не се срамуваха да го покажат. Знаеха много добре кои са, защо са там и накъде отиват. В крайна сметка този живот всеки би следвало да го живее по своя начин и ако не вреди на другите, аз  не виждам нищо лошо в това да си различен. Винаги съм отворена към такива личности без предварителни преценки и очаквания.


През последните два месеца от престоя ми, вече бях усвоила рецептите в ресторантите и започна да ме наляга скуката от това ежедневно да приготвям едни и същи ястия.


Типично в мой стил, всеки ден се стараех да правя по нещо по-специално за гладните ми колеги.

Често правех различни видове паста, касадия, палачинкови торти, пици с плънки по мое усмотрение и много други вкусни нещица.


Любимото ми беше някой да ми каже, че е гладен, но не знае какво му се яде и иска да го изненадам. Имаше един момент, в който правех на всеки нещо конкретно и идваха при мен с думите: "Зори, ще ми направиш ли от моята пица с пестото и доматките отгоре?", "Зори, оная пица с готините сирена и шунката може ли?" или "Абе, гладен съм, ама на теб сигурно не ти се занимава да ми правиш от онея спагети с пилето?".


Макар че в един период от деня поръчките за персонала ставаха повече от тези на клиентите и работата ми идваше нанагорнище, винаги приемах с усмивка и се радвах, че искат аз да им сготвя.


Като го обмислих по-задълбочено ми мина през ума, че го искат от мен, защото аз никога не отказвам храна, което малко ме натъжи, затова после пак се върнах на старата версия и реших да си живея с нея.


И ще завърша с това, че определено считам, че когато човек НЕ се стреми всячески към нещо, той го получава по-лесно. Щом загърбиш изгарящото желание, щом се успокоиш и се наслаждаваш на живота и неговия ход, нещата ти се случват по-плавно, леко и естествено. Това лято не отидох с нагласата да създавам приятелства, да споделям емоции, да се забавлявам в компании. Бях решила да се отдам само на кулинарията и на скайп. Ала срещнах много приятни и стойностни хора, с които исках да споделя повече моменти, затова неработното време запълних главно с тях и малко сън.



Знам, че част от тях ще виждам често, защото живеем близо и това изключително много ме радва. Знам и че друга част няма да виждам толкова често, защото са на другия край на България, за което ми е изключително мъчно. Знам и че има хора, които навярно никога повече няма да видя, което ме оставя безмълвна и отчаяна, защото мисля, че няма нищо по-тъжно от това да осъзнаваш, че си се привързал към нещо, което може би си загубил безвъзвратно.

37 коментара:

  1. Зори, чудесен разказ, много ми беше интересно да прочета за лятото ти в Щатите. Личи си, че си попила и видяла много, човек се учи на толкова неща, когато поживее малко извън граница и най-хубавото е, че се срещаш с различни хора, запознаваш се с тяхната култура, интереси и бит. Изобщо, безценно е.
    Интересно ми е да те питам, на теб допада ли ти техния маслен крем? Защото 6ч.ч. са си 750грама, което е страшно много...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Иринка! Масленият им крем ми е доста сладък и не слагам голямо количество от глазурата върху всеки къпкейк (сложила съм повече заради снимката). Мъфините не са много сладки, затова с малко количество крем - толкова, колкото на Скот, например, ми допада.

      Изтриване
  2. Мирела Христова17 октомври 2013 г. в 18:15

    Изчетох целият текст и попивах снимка след снимка, с такъв интерес сякаш никога не съм била там, а всъщност бях - накара ме да се върна две години назад в летата, които прекарах точно в това градче, точно в същия ресторант с част от тези усмихнати и хубави хора. Не се познаваме с теб, но те поздравявам за страхотното предаване на атмосферата на това място, където ако си бил - никога няма да забравиш, дали заради хората, дали заради гледките, всяка сутрин от втория етаж на Pepe's Wharf, дали заради залезите, които ги няма никъде другаде по света или незабравимите моменти, които дори и незапечатани със снимки, остават дълбоко запечатани в паметта ни .. не знам, но едно е сигурно, че посещението на това градче и на Щатите като цяло ти дават един съвсем друг поглед към света, разширяват ти мирогледа и ти умножават мечтите. Поздравления още веднъж! :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря за хубавите думи! Радвам се да чуя отзив и на човек, който е посетил града. Щом си усетила разказа ми, значи си е струвало да го напиша :)

      Изтриване
  3. Зори, искрено се радвам на красивите моменти, които си изживяла! Желая ти винаги да черпиш с пълни шепи от всичко и да бъдеш себе си. Успех и само нагоре!
    Поздрави и хубава вечер от мен! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Гери! Пожелавам го и на теб!
      Хубава вечер!

      Изтриване
  4. Зори, най-хубавото от спомените са хубавите спомени, а твоите освен хубави са били и незабравими :)
    Беше удоволствие за мен да прочета твоят разказ и да разгледам снимките запечатали моменти на емоция и нещо видяно през твоя поглед. Радвам се за теб! Остани все така борбена, силна и пълна с вдъхновение! Мечтай и сбъдвай мечтите си една по една!
    Майстор си на пиците :) но омара гледам друг ще го вари :) виж ... мъфините ми изглеждат лесни и бих ги направила с радост! Много са красиви :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Дани! На омарите съм по-голям майстор, шеф готвачът за цяло лято не е сготвил толкова омари, колкото аз :) Въпросът е, че мен никой никога не иска да ме снима докато готвя и все оставам зад кадър. Хаха :)
      Поздрави!

      Изтриване
  5. Супер, супер. Особено ми харесаха снимките на пастата, която ще си направя с първата заплата още :DD

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Твоето одобрение е много важно за мен! Да не забравиш да ме поканиш на партито от първата заплата :)

      Изтриване
  6. Зори, с огромен интерес изчетох целия разказ. Успя да ме завладееш. Имала си прекрасно и незабравимо лято. Чрез снимките успях, макар и виртуално, да се пренеса и аз в това прекрасно американско градче.
    С най-голямо удоволствие бих опитала пицата, а защо не и да си поръчам нещо "ала Зори" за обяд :)
    Поздрави До скоро!

    ОтговорИзтриване
  7. Завладяващ разказ Зори! Много ми беше интересен. Пожелевам ти пак да се върнеш и да срещнеш отново тези хора, които са останали в сърцето ти!

    ОтговорИзтриване
  8. Аз ще благодаря за споделената красота, рецепти и емоции, Зори! Развълнува ме, прегръдка ти изпращам! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че съм успяла да те развълнувам, Еви! Прегръдки!

      Изтриване
  9. Ей, слънчице, добре дошла!:) Знаеш ли как ме развълнува с този разказ, усетих емоциите ти от преживяното, докоснах се до красотата, спокойствието и уюта на това място, опитах и страхотните ястия! Прекрасна публикация, мила! Поздрави от мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, мила Кате! Това беше целта - да усетиш всичко :)

      Изтриване
  10. Много приятно пишеш и друг път съм го забелазала, някак увличащо и непринудено човек се потапя в атмосферата на градчето...довечера ще приготвя пицата ти с пиле и сметана...а омара ми остава мечта за сега :) Продължавай да мечтаеш, да пътуваш и да готвиш!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Алби! Ще се радвам на отзив за пицата, а защо не и на снимка :)

      Изтриване
  11. Зори, страхотна публикация, която изчетох на един дъх, потопих се в твоите спомени, а снимките ти ме накараха да мечтая. Поздравления и прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  12. Зори,по всичко личи,че си изкарала едно вълнуващо лято,което ще помниш винаги!
    Дано майка ти не прочете за онези неща,които не си заснела... :) ,а рецептите са чудесни!
    Хубави почивни дни ти пожелавам!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Роси! Майка ми ми е много близка приятелка, а и луда глава и тя беше първият човек, който разбра за тези случки и то още докато бях там :)
      Прекрасен уикенд!

      Изтриване
  13. Снимките са много красиви и определно предават атмосферата на американска улица с наредени семейни къщи с дроворе, където неделя се прави барбекю. Всичко изглежда вълшебно и разказът ти определено допринася за това усещане. Поздравления за начина по които ни предаваш цялото това преживяване!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Жане! Радвам се, че съм успяла до известна степен да те пренеса там :)

      Изтриване
  14. Връщам се за трети път, и за трети да прочета, но и да се реванширам, защото не успях да оставя коментара си преди. Пишеш завлядяващо и увлекателно, Зори! Успях да усетя част от атмосферата на онази Америка, за която съм мечтала, която винаги съм искала да опозная и се надявам един ден да посетя! Бъди винаги усмихната и лъчезарна! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Дани! Пожелавам ти от все сърце да я посетиш!

      Изтриване
  15. Страхотен и увлекателен разказ, Зори! Откога го чаках :) Имала си много наситено и интересно лято! Предполагам трудно си се адаптирала (сама в далечния свят), но все пак е било прекрасно лято. Научила си много, видяла си красиви места и си се запознала с красиви хора. Продължавай все така да пътуваш, готвиш и учиш с усмивка :) Прегръдки от мен :)

    ОтговорИзтриване
  16. Провинстаун е уникално градче. Късметлийка си, че си прекарала толкова време там. Аз съм била там само за един ден специално заради китовете. Уникално изживяване, не може да се опише с думи!
    Блогът ти е прекрасен, продължавай да ни радваш!

    ОтговорИзтриване
  17. Случайно попаднах на този блог и бях очарована!Много увлекателно разказваш,Зори!Рецептите са интересни,ще се осмеля да пробвам пицата,но два пъти по–интересно ми бе да чета за впечатленията ти от Америка.
    Моля те,разказвай още!

    ОтговорИзтриване
  18. Страхотна публикация!
    Направо се пренесох там. Изкарала си страхотни 3 месеца и си създала приятелства, които ще помниш цял живот, дори да не видиш никога голяма част от хората.
    Изгледах клипчето с огромно удоволствие. Много жалко, че е само едно.
    Направила си превъзходни снимки и си дала чудесни рецепти, но емоцията от разказа е по-голяма. Като че ли и аз бях там, и аз готвих, аз създадох приятелства и аз лудях последните седмици :)
    Ти си била много палава, но смело можеш да кажеш, че си ЖИВЯЛА. :)
    Никога да не забравиш тези прекрасни мигове и дано животът ви срещне отново с хората, с които си създала приятелства. :)

    ОтговорИзтриване
  19. Уникален разказ Зори (ако мога на малко име), съвсем случайно попаднах на този блог, тъй като това лято живот и здраве ще заминавам за същия град и търсих информация различна от туристическите сайтове. Трогна ме начина, по който си описала всички детайли и се надявам да видя нещата по този начин като теб с такова очарование. Надявам се да не звуча нахално, но ако имаш някои съвети към теб с удоволствие ще ги приема.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей! Благодаря за хубавите думи! Съветът, който бих си позволила да ти дам е, въпреки трудностите, с които ще се сблъскаш, никога да не забравяш, че това, което ще преживееш може да не се повтори отново, затова да грабиш с пълни шепи от всеки един момент! Да правиш много снимки, да оставаш понякога сама със себе си, за да можеш да помислиш, да се осъзнаеш и да се насладиш истински на колорита и очарованието, които ще те залеят :) Накрая на лятото, направи някоя хубава и запомняща се екскурзия, която да помниш цял живот.

      Изтриване
  20. Попаднах тук в търсене на идеи за емпанадас.
    Останах очарована от качеството на снимковия материал, от въображението и старанието при приготвянето на храната, и от принципите и вярванията, описани в About.

    Поразгледах и позачетох няколко поста, със сигурност ще пробвам идеи и рецепти.

    Текстовете са духовити, описателни и без излишна витиеватост, а на абзаца за темерутестата същност и наваксването на пропуснатите нощи се смях с глас :)

    Благодарности за настроението, Зорница!

    ОтговорИзтриване
  21. Каква идилия. Чудесно е всичко :)

    ОтговорИзтриване

Благодаря Ви за отделеното време!