Домашен сладолед, вдъхновен от Уелфлийт

Когато си на студентска бригада в Америка, през почивните си дни обикновено искаш да направиш нещо, което не си правил, а не да ги запълваш само с ходене до пералнята, чистене на квартирата и други досадни задължения. Имаше един период, в който всеки почивен ден (който е веднъж седмично) ходех до съседни градове.

Веднъж като пътувах до Орлийнс с автобуса, минах покрай едно много красиво мостче в Уелфлийт, което веднага си набелязах и само след една седмица вече бях там, придружена от моя приятел по душа и съдба - Десислав. По душа - защото и двамата сме водолеи, а по съдба, тъй като на нас беше отредено веднъж седмично да чистим черни миди и стриди.

С Десислав през цялото време се драчихме по типично водолейски начин и си прекарахме един незабравим ден. Тъй като дадох камерата на него, нямам кой знае какви снимки от деня, защото ги беше направил я с крив хоризонт, я с пръст пред обектива.

Е, все пак навреме се усетих, че ако искам да запомня Уелфлийт с добро, е по-удачно да поема инициативата и да щракна и аз няколко кадъра. И да, скромен човек съм, просто съм откровена до болка и не мога да кажа на черното бяло. Водолейска му работа :)

Ако прекараш три часа в градче, в което няма никакъв туристопоток, не можеш да ги запълниш с кой знае каква дейност. В случая обаче и най-обикновеното похапване, си беше доста над "някаква-си-там-дейност" за запълване на времето. Първо хапвахме вкусни морски дарове, но това беше нищо в сравнение с щедрите порции сладолед, които си поръчахме в една сладоледена къща.

Петнадесет минути го избирахме, защото имаше 26 876 вида, после още толкова му се наслаждавахме визуално и го снимахме, след това го изядохме за две минути и до ден днешен го обсъждаме. Градът може и да е известен с мидите си, но аз ще го запомня най-вече с мостчето и с този така вкусен сладолед, който ме вдъхнови да направя домашен.

Определено имам опит в приготвянето на домашен сладолед, макар и тук да съм споделяла само един вид. Уверено комбинирах три продукта и след няколко часа получих точно това, което очаквах - пухкав сладолед, с нежна, но същевременно плътна текстура, получила се от високото съдържание на животинска сметана и жълтъци. Овкусих го с любимия ми американски аромат на дъвка, но вие може да използвате какъвто харесвате, а защо не и да прибавите плодове, ядки, шоколад или сладко. Аз ви давам базовата рецепта, останалото е от вас.

Домашен сладолед
Авторска рецепта

Необходими продукти:
220 г захар
8 жълтъка
1 литър пълномаслена течна сметана
аромат по избор
щипка сол

Сложете купата, в която ще замразявате сладоледа във фризера. В малка купа смесете жълтъците с няколко лъжици сметана, разбъркайте ги добре и прецедете сместа през фина цедка. Добавете я към останалата сметана, прибавете захарта и солта и на слаб огън загрейте течността, бъркайки постоянно с тел. След около 10 минути, когато видите, че сместа се е сгъстила, изключете котлона и добавете аромата. Оставете я настрана, докато се охлади напълно. Прехвърлете я в замръзналата купа и я сложете във фризера за 5-6 часа, като на всеки 30-40 минути, разбърквайте добре с кухненска тел. По желание, може да направите първото разбъркване за кратко с миксер, за да стане сладоледът по-пухкав.

След обилното похапване на уелфлийтски сладолед, имахме достатъчно сили да обиколим града за по-малко от час и да направим стотина снимки, които както вече споменах, не стават за пред хора.

След красивия Уелфлийт, отидохме до Орлийнс, където успяхме да хванем залеза и да се полюбуваме на езерото и неговите обитатели.

На полянката пред къщата имаше цяло семейство зайци, но този беше най-фотогеничен.

Често гледам отрицателно върху американския начин на живот, претенциите им за култура, обичаи, а дори и за природни дадености. Вярно е, че макар и държавата им да е разположена на такава голяма площ, пак нямат толкова много разнообразни блага като нашите.

Изключително много ги уважавам, обаче, че дори и малкото, което те имат като природни дадености, превръщат в нещо много красиво, впечатляващо и уютно. В нещо, до което искаш да се докоснеш, да виждаш често около себе си или поне да запечаташ в хубава снимка.