неделя, 19 април 2015 г.

Най-големият герой

Странно нещо е животът. Лежиш в болница с едно непознато момиче - и двете в ранна бременност и с някакви проблеми, изпаднали в неведение за това, което им предстои, незнаещи какъв ще е утрешният ден. Бленуващи за далечното бъдеще и молейки се то да е светло и благосклонно. Когато лежахме на болничните легла, а аз ѝ споменах, че обичам да правя торти и сладкиши, никога не сме си представяли, че година и 3 месеца по-късно, ще направя тортата за най-важния празник на крехкото същество, което тогава беше още в коремчето ѝ.


За едно бебче, преборило се с най-голямото предизвикателство в живота си - самия него! Появило се на бял свят твърде рано - толкова малко и безпомощно. Толкова слабичко и уязвимо!


За него всичко това са само думи, защото дори и в първите месеци от своето съществуване, то показа на всички как трябва да се борим за живота и благоденствието си! Това е най-силното човече, което познавам, на най-смелите и борбени родители.


Малката пораснала душичка, се казва Николай, което означава "победител". Освен това, той е и зодия Овен, което несъмнено го прави още по-упорит и силен.


Щастлива съм, че направих цели две торти за най-важния му рожден ден - първият! Едната торта е благодарност към неонатолозите, които помогнаха на Ники да се пребори с най-трудните месеци в живота си.


Направих я със страшно много желание. Исках да им докажа, че някой наистина цени труда им и да ги зарадвам истински.


Другата торта беше двойно по-голяма и тя беше посветена само на Ники.


Единственото условие бе да има бебе Овне, изобразено по какъвто и да е начин. Не ми отне никакво време да измисля дизайна и всичко вървеше по мед и масло. И двете бяха шоколадово-портокалови.


Вярвам, че тревогите и морето от сълзи на това мило семейство са в миналото и че вече им предстои най-доброто - само положителни емоции, щастливи мигове и един винаги усмихнат и много палав Ники!

неделя, 5 април 2015 г.

Шоколадови маслени бисквити, мъфини и моминско парти

Днес е Цветница! Пожелавам ви винаги да ви е цветно! Не направих нищо специално за празника, но се сетих, че точно днес мога да използвам повода да ви покажа ето тези цветни бисквитки и мъфини за едно моминско парти. 


Ето го и вдъхновението - прекрасната сватбена картичка на Дес от блога Dess V - Handmade, изработена и снимана от нея. Ако не сте посещавали блога ѝ, направете го! Има страхотни картички за всякакви поводи, тематични албуми, тефтери, кутии за подаръци и книги за пожелания. И всичко това, изработено с много любов, старание и усет към детайла. Аз буквално се изгубих в красотите, които изработва и си набелязах още много картички за бисквитени творения.


Моминското парти е много готина тема! Аз нямах такова, защото ако помните, при мен всичко стана доста набързо :) Въпреки това, мисля, че знам как трябва да изглежда едно такова парти - с най-близките приятелки, свежа музика, къси рокли, високи токчета, много снимки, настроение и... тематични бисквитки.


Макар че вероятно изглеждат трудни, не ми отнеха толкова много време. Когато темата ми харесва, работата ми спори и не усещам времето как минава. Често се оказва, че са минали часове, а аз съм ги усетила като минути.


Първоначално мислех, че булката ще ме затрудни много, но всъщност се оказа доста приятно да я рисувам.


За мъфините използвах рецептата за Къпкейковете на Скот, но добавих портокалова кора и парченца бял шоколад. Шоколадовите бисквити са идеални за фондан - не много меки, но не и твърди, запазват формата си при печенето и ухаят невероятно. Повече подробности за това как се приготвят бисквити с фондан, може да видите в тази публикация.


Шоколадови маслени бисквити
Адаптирано от Baking moment

Необходими продукти:
за около 20 броя

105 г краве масло
1 с. л. олио
100 г кафява захар
ванилия
щипка сол
1 голямо яйце
35 г натурално нишесте
10 г какао*
220 г брашно

* За по-наситен шоколадов вкус, увеличете какаото до 30г, но намалете брашното със съответното количество.


В купа смесете маслото, олиото, захарта, ванилията и солта и ги разбийте до пухкава и бяла смес. Прибавете яйцето и разбийте до хомогенност. В друга купа смесете нишестето, какаото и брашното и ги разбъркайте. Прибавете ги към течните съставки и разбъркайте до образуване на тесто. Ако е необходимо, прибавете още малко брашно. Увийте във фолио за свежо съхранение и оставете тестото да почине за около час в хладилника. Върху набрашнен плот, разточете тестото с дебелина около 5мм и изрежете бисквите. Подредете ги в тава, застлана с хартия за печене и ги изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 9-12 минути.

петък, 3 април 2015 г.

Кошница пролет от Мениджър Свежест* и Разядка и Смути

Преди няколко дни, най-изненадващо получих кошница, събрала пролетта в себе си! Милия жест дължа на верига магазини Lidl Bulgaria. Винаги успяват да ме усмихнат и вдъхновят, благодаря ви, приятели!
И нека ви разкажа защо това е любимият ми магазин и кои са фаворитите ми от щанд "Свежест". Може да се каже, че съм от най-редовните клиенти на магазина, защото ни дели един подлез. Следя изкъсо, както се казва, и досега не са ме разочаровали никога - нито с продукт, нито с отношение, нито с цени. Авокадото им е най-доброто, което съм намирала на пазара, за 3 дни в шкафа и е узряло напълно, а после имам мек и сочен плод, с който приготвям салати, суши, дипове, а съвсем скоро, ще включа и в менюто на бебето си. Другият ми фаворит са гъбите - сякаш недокоснати от човешка ръка. Много често си купувам и пресни подправки, които предлагат целогодишно и откак знам това, дори не замразявам във фризера, както правех преди. Сладките картофи са също зеленчук, който често купувам и използвам най-вече за бебешката храна. С вкусните домати, пипер, патладжани, картофи и тиквички често приготвям постни ястия в глинен гювеч - нарязвам ги на кръгчета, хвърлям ги в гювеча с малко мазнина и подправки, слагам го във фурната и го забравям за час, два.

* Публикацията е с продуктово позициониране.


Днешните ми предложения са много бързи и пролетни. Едното е за вкусна и свежа разядка, а питателното смути ще ви зареди с енергия от сутринта. 


Разядка с печен пипер и домати

Необходими продукти:
за 4 порции

2 домата от щанд Свежест на Lidl
2 зелени пиперки от щанд Свежест на Lidl
2 червени пиперки от щанд Свежест на Lidl
2-3 с. л. олио
1 скилидка чесън
1/4 ч. л. чубрица
сол и пипер на вкус

Изпечете пиперките на газов котлон, докато почернеят. Сложете ги в найлонова торба, стегнете я и оставете настрана за 20 минути. След като се запарят и омекнат, обелете пиперките и ги нарежете. Нарежете доматите на кубчета. В тиган с незалепващо покритие, капнете малко олио, сложете доматите и ги оставете да се сготвят леко. Прибавете подправките, чесъна и нарязания пипер. Сгответе за още минута, две и поднесете с пърленки или топъл хляб.


Смути с авокадо

Необходими продукти:
за 4 порции

1 бр. авокадо от щанд Свежест на Lidl
2 банана от щанд Свежест на Lidl
сокът от 2 портокала от щанд Свежест на Lidl
3 препълнени супени лъжици кисело мляко*
1 ч. ч. прясно мляко*

Нарежете бананите на парчета и ги замразете за няколко часа. Сложете ги в блендер* и ги пасирайте*. Прибавете обеленото и нарязано авокадо и продължете да разбивате, докато сместа стане гладка. Прибавете млеката и портокаловия сок и разбийте с тел или миксер. Ако сместа ви е прекалено гъста, разредете я с още мляко.

* За веган вариант, използвайте кокосово мляко вместо кисело и краве.
* Блендерът ви трябва да е доста мощен, за да се справи с тази задача, в противен случай, е възможно да се счупи! Ако се разбива трудно, добавете малко от киселото мляко. Алтернативно, може да разбиете бананите без да са замразени.
* На този етап имате бананов сладолед, който може толкова да ви хареса, че да решите изобщо да не го превръщате в смути!

сряда, 25 март 2015 г.

Шоколадово-карамелена торта с лешници

Днес Николай става на 30 години! Обичаме те, Татенце :*
Тортата е със сочни шоколадови блатове с много лешници, цели лешници между блатовете и копринен карамелено-шоколадов мус, който се топи в устата.


Шоколадово-карамелена торта с лешници

Необходими продукти:
за кръгла форма с диаметър 23 см

За блата:
Адаптирано от Passion 4 baking
300 г черен шоколад (60% какао)
250 г краве масло
5 яйца
120 г захар
155 г брашно
150 г фино смлени лешници
1 и 1/4 ч. л. бакпулвер
щипка сол

За карамелено-шоколадовия мус:
Адаптирано от Passion 4 baking
225 г захар
65 мл вода
2 с. л. глюкоза
250 мл млечна сметана
1ч. л. ванилов екстракт
щипка сол
450 г черен шоколад
450 г меко краве масло

Допълнително:
50 г запечени на сух тиган лешници
5 с. л. захар
100 мл вода
перлички, цветчета, фонданови яйчица, шоколадови стружки


Приготвяне на блата:
Сложете шоколада и маслото на водна баня. Оставете ги да се разтопят и бъркайте, докато сместа стане гладка и лъскава. Оставете настрана, докато сместа се охлади. В голяма купа сложете яйцата и захарта и ги разбийте с миксер за около 8 минути или докато сместа увеличи обема си 3 пъти. Прибавете брашното, бакпулвера, смлените лешници и солта и разбъркайте без да се стараете да запазвате обема. Прибавете шоколадовата смес и разбъркайте до хомогенност. Изсипете сместа във форма, застлана с хартия за печене и я изпечете в предварително загрята на 150 градуса фурна за около час или докато клечка, забита в центъра, излезе суха. Оставете блата да се охлади напълно във формата и чак тогава я отстранете. С помощта на много остър нож, разрежете блата на две части.

Приготвяне на карамелено-шоколадовия мус:
Сложете захарта, водата и глюкозата в малка касерола на слаб огън, докато захарта се разтвори. Усилете огъня и оставете сместа да заври, без да разбърквате, докато получите наситен карамелен цвят. Свалете от огъня и внимателно добавете сметаната (бъдете много внимателни, сместа започва да бълбука!). Прибавете ваниловия екстракт, а след това и шоколада. Оставете го да се разтвори и разбъркайте до гладкост. Прехвърлете сместа в купа за разбиване и разбивайте, докато сместа се охлади напълно. Прибавете маслото на няколко пъти, като междувременно разбивате с миксера. Разбивайте около 7 минути, докато сместа стане копринена и светлокафява. Ако ще я използвате по-късно, приберете я в хладилник, но преди употреба, я разбийте отново, докато постигнете първоначалната консистенция.


Приготвяне на тортата:

Сложете 5 супени лъжици в захар и направете карамел. Оставете го леко да се охлади и прибавете водата. Върнете на котлона, докато карамелът се разтвори напълно. Напоете долния блат с половината от сиропа. Намажете блата с крем и разпределете целите лешници върху крема. Поставете и горния блат, сиропирайте го и притиснете внимателно. Измажете тортата от всички страни. Декорирайте с шоколадови стружки, изстъргани от голям шоколадов блок, яйчица от фондан, цветчета и перлички.

петък, 20 март 2015 г.

Кордон бльо в Гранд Каньон

Как да опиша изчерпателно с думи нещо неописуемо? Как да направя достатъчно добра снимка, като дори погледът ми не може да обхване магичната гледка? Как да ви предам чувството, което изпитах, носейки се над тази величествена скална маса под съпровода на музиката на Енио Мориконе? Не мога да ви го опиша, пожелавам ви да го видите!


На сутринта, след деня в Лас Вегас, с китайската група се отправихме към следващата дестинация - Гранд каньон. Още като уреждах екскурзията, имах възможност да избера как точно да се насладя на Каньона - да се запиша на езда из ранчото, което беше там, да плавам с лодка по реката в Каньона, да се кача на една конструкция, наречена Skywalk, един вид тераса над пропастта и най-скъпото удоволствие - разходка с хеликоптер над огромните скали. Като човек, който живее за мига, кое мислите, че избрах? :)
В ранни зори потеглихме с автобуса. По пътя успях да задремя 2-3 пъти, но не изпуснах кой знае какво. Наоколо беше сиво, прашно, без растителност, без сгради и хора. Китайският екскурзовод, този път мъж, каза, че спираме на Хувър Дам.


Поосвестих се набързо и отидох да щракам снимки при групата. От това, което успях да видя, не останах много впечатлена. Сбирщина камънаци, плюс това правеха и някакво реставриране, което дори не заснех.


Повече ме грабнаха едни кактуси и разни дребни камъчета, които другите подритваха, а аз грижливо си подредих за паметна снимка от мястото.


Екскурзоводът като видя, че сама си редя и снимам, дойде при мен и ме пита дали не искам да ме снима с моя апарат за спомен, но отказах. Толкова се бях вглъбила в това да почувствам всяко едно кътче, до което се докосвам, че изобщо не ми беше важно да ме има и мен снимана с пейзажа.


Потеглихме отново. Докато пътувахме, екскурзоводът обяви: "Сега ще се случи нещо много вълнуващо. Всички ще получите 5-минутен безплатен масаж.". Автобусът зави по някакъв каменист път и започна да друса. Китайците и другите чужденци бяха във възторг! Ама толкова им било готино така като тресе! Щях да умра от смях с тези скици, които явно не бяха посещавали нашата родина.


Стигнахме до ранчото край Гранд каньон, което е част от природния парк.


Посрещнаха ни няколко каубои и започнаха да ни развеждат.


За разлика от другите екскурзианти, които през цялото време гледаха празно и се чудеха на коя пейка да поседнат, аз бях на всяка манджа мерудия, както се казва. Исках всичко да чуя, всичко да заснема.


Постоянно сменях обективи, правех акробатски изпълнения, за да запечатам всичко, което ми грабва окото. В един момент, дори конете ме гледаха умно и сигурно са си мислили: "Тази не е в ред".


Започнаха да ни разказват за историята на Западна Америка.


 Пяха песни, показваха как се обяздва и оседлава кон.


Толкова беше вълнуващо, че изобщо не усетих 43-те градуса температура на въздуха.


Старинно и мистично беше наоколо, сякаш животът бе спрял.


Огледах подробно всички дървени къщурки и някак всичко беше като филмов декор.


За няколко часа бях напълно във филма, или по-скоро бях оператор, който го заснемаше.


Китайците пък, даже и мен надминаха по наивност - като им казаха, че в това корито има злато, щяха да се избият да ровят в черната кал.


Заведоха ни в един старинен музей с препарирани животни, но тъй като не съм почитателка на този тип изкуство, нямам снимки от там. Събраха ни в кръг и ни разделиха на няколко групи от по четирима души. Китаецът започна да обяснява: "Сега трябва да решим, от всяка група, кой ще е отпред в хеликоптера. Желаещи?" - гробно мълчание. Китаецът отново подхвана: "Да ви обясня - който е отпред, ще вижда всичко от всички страни, дори и под себе си, защото подът е стъклен". Всички групи стигнаха до консенсус кой ще е отпред и като дойде ред на нашата, вдигнахме едновременно ръце аз и още едно момиче. Спогледахме се и аз си казах: "Сега или никога, бъди нахална, стига си се правила на светица!". Казах на всеослушание: "Вие тримата сте си приятели, а аз съм тук сама, така че аз трябва да съм отпред". Какво да каже момичето, примири се и пристъпи назад. Усмихнах се мислено и се възхитих на себе си, как така успях да обера каймака - та аз винаги оставам с пръст в уста в такива ситуации?!


 Имаше една каравана, в която предлагаха храна и ни дадоха половин час да се нахраним.


След като видях изкусно изработената табела, останах с големи очаквания за менюто. Ама и аз съм една фантазьорка... Обраха ме. Дадох 15 долара за един невзрачен бургер, 4 картофа, 2 соса и 1/3 кочан царевица.
Рецептата, която избрах за публикацията, е далеч по-вкусна от това, което те ни поднесоха, но по-нататък ще разберете от какво е вдъхновена. Освен това, я свързвам и с Америка, тъй като я приготвях в единия ресторант.


Пиле Кордон бльо
Адаптирано от Waterford - The Seafood Grille

Необходими продукти:
за 4 порции

За рулцата:
2 пеперуди пилешки гърди
8 резена прошуто
4 шепи микс от сирена - моцарела, чедър и обикновен кашкавал
шепа спанак
2-3 с. л. брашно
2 разбити яйца
няколко супени лъжици галета
олио за запържване

За салатата:
4 домата
2 скилидки чесън
2-3 с. л. вода
няколко листа пресен босилек
малка бучка краве масло
сол и пипер

Разделете пеперудите пилешки гърди на 2 части, така че накрая да имате 4 пържоли. С помощта на готварски чук, под стреч фолио, изтънете пилешките гърди, като внимавате да не станат прекалено тънки и да се скъсат. Поставете едно филе пред себе си и сложете по 2 резена прошуто, един до друг. поръсете с малко сирена и поставете бланширания за кратко спанак. Завийте плътно на руло и захванете с дървени клечки, така че да не се разпадне. Оваляйте в малко брашно, след това в яйцата и накрая в галета. Повторете процедурата с всички филета. Запържете ги до лек златист цвят и ги прехвърлете за около 15 минути в предварително загрята на 220 градуса фурна, за да се досготвят. Нарежете доматите на кубчета и ги сложете в тиган на умерен огън, заедно с малко вода, нарязан на филийки чесън и босилек. Сгответе за 2 минути, подправете със сол и пипер, сложете кубче масло и свалете от котлона. Махнете клечките от Кордон бльо, нарежете по диагонал и поднесете с топлите домати.


Натовариха ни на една каруца и потеглихме към пистата, откъдето излитат хеликоптерите. Вече започна леко да ми трепери под лъжичката, но имаше един много приятен човечец от персонала, който пускаше страхотни шеги и ни настройваше така положително за полета, че повечето ми притеснения се изпариха.


Когато хеликоптерът се приземи, не се чуваше абсолютно нищо и чакахме сигнал с ръка, за да тръгнем към него. Аз нали бях голям баровец - на предната седалка, та се качих първа. Сложих си слушалките, пилотът ме поздрави и ми каза да не пипам копчетата пред мен, защото не се знае с кое ще се отвори я прозорец, я врата, я двигателят щял да изгасне... Настръхнах от ужас и застанах като препарирана (По-късно, като слязохме от хеликоптера, сподели, че се е пошегувал...).


Изведнъж усетих как се откъснах от земята и се наклоних рязко надолу, докато хеликоптерът бързо започна да се издига нагоре. Зазвуча любимият ми Енио Мориконе и малко по малко се понесохме над един от най-големите каньони в света!


Трудно ми е да опиша как се чувствах в този момент. По-скоро ще ви кажа какво си мислех: "И ако сега падне хеликоптерът, какво от това? Толкова сме нищожни пред тези горди масиви".


Помня, че не чувствах страх, а по-скоро гордост. Сякаш бях господарка на света. Сякаш вече можех всичко и дори убиването на омари в ресторанта и вида на умопомрачителния кит, ми се сториха незначителни преживявания.


Всъщност, на снимките изглежда далеч по-плитко, отколкото е в действителност. След като се приземихме, отново се качихме в каруцата. Най-възрастният каубой седна до мен и започнахме да си говорим.


Разказваше как биволът е бил буквално свещен за хората, които са населявали тези земи преди години. Обясняваше, че ако човек се изгуби някъде из тази пустош, вероятността да оцелее е минимална, защото в района почти няма вода. Все такива интересни неща, от кухнята. И като казах кухня, разбира се, че го попитах с какво се хранят. Последва сериозен отговор: "Със змии, скорпиони, кожи...". След потресената ми физиономия, американецът се разсмя и каза: "Що за въпрос е това? Ти с какво се храниш? С пиле, яйца, сирене, с това се храним и ние". Това беше и причината да избера именно Кордон бльо - защото съдържа и трите съставки.


Като слязохме от каруцата, се качихме за пореден път на по-модерната каруца и потеглихме на дълъг път. Част от мен остана да се рее над онова синьо небе, под звуците на космическа музика и на собствените ми мисли.