вторник, 1 юли 2014 г.

Цветенце малко

Цветенце малко
Автор: Зорница
Дата: 23.03.2014г.

Попитах аз мойта играчка мече:
"Ти знаеш ли що е живот?
В коремчето цветенце нежно расте,
създадено в мир и любов.".

То крехко и малко е -  истинско чудо
подобно на фино кокиче,
сърцето забива шеметно, лудо,
щом то ме дарява с ритниче.

Мечето се чуди и май не разбира:
"Как цветенце в теб ще расте?
И цяла градинка къде се побира
в това твое женско телце?".

Прегърнах мечето, прошепнах щастливо:
"Градинка е мойто сърце
и в нея спокойно, мирно, красиво,
обично детенце расте!".

понеделник, 2 юни 2014 г.

Мини ягодови пайове

Аз съм човек, който много държи на плановете си. Често правя импулсивни неща, но пък що се отнася до блога или някакъв друг мой проект, винаги следвам стриктно плана си и обичам последователността. Да, ама през последната половин година, нещата малко се промениха. Малка част от вас знаят кое е нещото, което не винаги ми позволява да публикувам толкова често, колкото ми се иска. Не знам как ще е занапред, надявам се да мога да публикувам, но не обещавам нищо. Та тези сърца направих преди две седмици, но все възникваше нещо, което ме спираше да седна за 1 час и да ви ги покажа. За мен са по-лесни за изпълнение, отколкото голям ягодов пай, тъй като се изпичат по-бързо и се поднасят директно без да се режат.


Мини ягодови пайове

Необходими продукти:

За тестото:
Авторска рецепта
100 г краве масло
25 г свинска мас
250 г брашно
щипка сол
50 г захар
1 яйце
1 с. л. прясно мляко
ванилия

За плънката:
Адаптирано от GoodFood Bulgaria
300 г пресни ягоди
20 г натурално нишесте
3 с. л. вода
75 г захар

Допълнително:
1 разбито яйце за намазване
кристална захар за поръсване


Приготвяне на тестото:
В купа смесете маслото, нарязано на малки кубчета, маста, брашното, захарта и солта. Разбъркайте всичко добре до образуване на трохи. Прибавете яйцата и млякото, бързо омесете твърдо тесто. Завийте го със свежо фолио и го оставете да почине в хладилника за 30 минути. Разделете тестото на две равни части и разточете едната върху набрашнен плот на кора с дебелина 4 мм. Изрежете сърца и ги прехвърлете върху тава, застлана с хартия за печене. Надупчете ги с вилица и ги оставете настрана.


Приготвяне на плънката:
Нарежете ягодите на малки парченца и ги сложете в малка касерола, заедно със захарта. Бъркайте на слаб огън, докато захарта се разтопи. Размийте нишестето във водата и го прибавете към ягодите. Оставете сместа на котлона за около 3-4 минути, докато се сгъсти.


Приготвяне на пайовете:
Сложете по 2-3 с. л. от охладената смес върху разточените маслени сърца, оставяйки поне 1,5 см борд в края, за да може да се застъпе горната кора. Разточете остатъка от тестото отново със същата дебелина и изрежете сърца. Покрийте пайовете, притискайки краищата с вилица, за да не изтича плънката при печенето. Намажете сърцата с разбито яйце и ги поръсете със захар. Направете няколко дупки върху пайовете, за да излиза парата. Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 20 минути или докато станат златисти. Поднесете леко топли с топка сладолед или охладени, с млечна напитка.

сряда, 21 май 2014 г.

Чийзкейк с вкус на Лас Вегас

След трите месеца в Провинстаун, десет дни в Санто Доминго и седмица в Пунта Кана, се отправих към следващата дестинация - екскурзия до Западното крайбрежие на Америка. Още на втория месец от престоя си в Америка, си уредих екскурзия с китайци и си купих билети за полетите. Имаше два варианта - да отида с приятели на място, което не ми е толкова интересно - Източното крайбрежие или да си изхарча всичките спестени пари и да се отправя сама към място, което винаги съм мечтала да посетя. Послушах сърцето си, резервирах си самостоятелна екскурзия и поех на пътешествие.


Първо ме чакаше осемчасов полет от Бостън до Лас Вегас, с 3 часа престой в Южна Каролина. Това не беше никакъв проблем за мен, защото много обичам да летя със самолет, а и трепетът от предстоящото беше огромен. След като си полетях, кацнах в Лас Вегас в полунощ и като окаян Гаврош, прекарах нощта на летището. Ама какъв ти Гаврош - хапнах си вкусно в KFC, разгледах смаяно огромното летище, което сякаш беше само на мое разположение. Е, вярно, че спах на столовете за изчакване на полетите с крака, подпрени върху раницата, ама пак си беше голям кеф. Безценната ми възглавничка за пътуване отново доказа, че е най-полезната ми вещ в багажа след камерата.


Събудих се рано, закусих и отидох да търся транспорт до хотела, в който ми беше срещата с китайската група. Наложи се да се разходя още няколко часа и към края на престоя ми на летището се чувствах като Том Ханкс в "Терминалът".


От автобуса, който ме закара до хотела успях да събера първите си впечатления за Лас Вегас - палми, светещи сгради (макар и посред бял ден), влакове, построени над земята, много лимузини и голямо движение.


Още с влизането си в хотела се ошашавих - хиляди слот машини, цял етаж за сватбени церемонии, стотици магазинчета, от които можеш да си купиш почти всичко, за което се сетиш и черешката на тортата - лунапарк. Да, лунапарк вътре в хотела. Ама не като нашите детски кътове с 5-6 катерушки и басейн с цветни пластмасови топки, а влакчета на ужасите, виенски колелета, гондоли и какво ли още не. Цял Дисниленд, събран само в един хотел и това далеч не беше впечатляващо пред това, което ме очакваше.


Срещнах се с китайката, за да уточним как ще протече екскурзията и тя ме прати да си почина за 2 часа, преди да ни изведат на вечерна разходка из града. Постоях си в хотелската стая, опитах се да осмисля какво ми се случва - приказвах си сама, оглеждах стаята, радвах се на лудостта си, че съм отишла сам сама накрай света да обикалям с някакви китайци, които почти не знаеха английски.


Потеглихме с автобуса, китайката през цялото време обясняваше коя сграда каква е, всичко това на китайски и отвреме навреме мяташе по някое изречение на развален английски и за мен.


Заведоха ни до Танцуващите фонтани, където имаше водно светлинно шоу, а на заден план - умален вариант на Айфеловата кула. Казвам ви, всичко има в този Лас Вегас!


После се спряхме до едно огнено шоу.


Разходихме се из най-големите и най-популярни хотели в Лас Вегас.


В единия имаше огромна градина с говорещи дървета с мърдащи се лица и клони.


На тавана на друг пък, имаше изкуствено небе, което имитираше дневна светлина. Навън беше 10 часа вечерта, а вътре сякаш току що бе настъпил денят.


Хиляди магазинчета с много чудесии, които изобщо не си и помислих да си купя, защото едно, че нямах място, а и знаех, че ще има далеч по-интригуващи неща впоследствие.


После се отправихме към някакъв много голям закрит базар, чийто таван беше като екран и оттам размахваше китара Фреди Меркюри. От другата страна пък свиреха няколко групи, а встрани от тях имаше танцьорки в карнавални дрехи, които не даваха да ги снимат и постоянно обръщаха гръб.


Панирани бисквити Орео, банани в палачинки, печени маршмелоус, храна от всички краища на света.


Дори станах свидетел на кратка сцена като от американски филм - кражба на чанта от възрастна туристка, престъпникът заловен и повален на земята, а след това закопчан с белезници и откаран на мотор.


На следващия ден ми се искаше да изиграя поне една игра на някоя слот машина. Заредих се с долари, взех си сладолед и седнах "да играя". Да, ама нали съм си селянче и не успях да разгадая системата на машината и се пулих 10 минути като неандерталец. Дойде един симпатичен джентълмен и ме попита дали искам помощ. Попита ме дали съм рускиня, после се пробва с германка и накрая каза шведка. Като казах, че съм българка, направи изкривена гримаса и кръгом към изхода. С това се изпари и надеждата ми да загубя някой и друг долар в Лас Вегас.


Вечерта ни заведоха на представлението Jubilee. Снимането беше абсолютно забранено, защото танцьорите в спектакъла бяха без горнища. Не си мислете, че е било нещо вулгарно, даже напротив - това беше най, най-зрелищната гледка, която съм наблюдавала (след кита в Провинстаун). Хора падаха от тавана, летяха над нас, имаше сигурно 500 различни костюма, които около 400 танцьори сменяха постоянно; тераси; кулата на Рапунцел; Титаник, потъващ на сцената. Изключително грандиозно представление, пред което сигурно всяко следващо, което ще посетя, ще бледнее.


Десертът, който реших да приготвя за тази публикация е типично американски Чийзкейк с ягоди - досущ като Лас Вегас - богат, засищащ, умопомрачителен на вкус! Само му липсва бенгалски огън отгоре, за да е пълна картинката :)


Чийзкейк с ягоди
Адаптирано от GoodFood Bulagaria

Необходими продукти:
за кръгла форма с диаметър 24 см

За основата:
300 г сладки маслени бисквити
140 г разтопено масло

За ягодите:
25 г захар
100 г ягоди, нарязани на парченца
1 ч. л. нишесте
1 с. л. вода

За чийз слоя:
900 г крем сирене
250 г захар
4 с. л. брашно
семенцата от 1 ванилова шушулка
4 яйца
200 мл заквасена сметана


Приготвяне на основата:
Застелете кръгла форма с откопчаващ се механизъм с хартия за печене като я подпъхнете. От външната страна увийте дъното на формата с алуминиево фолио. В блендер смелете бисквитите на фини трохи, добавете маслото и разбийте отново. Пресипете ги във формата и ги притиснете плътно с гърба на лъжица, стараейки се основата да е равномерна. Запечете за десет минути във фурна, предварително загрята на 200 градуса и я оставете настрана да изстине.

Приготвяне на ягодите:
В малка касерола смесете ягодите и захарта. Размийте нишестето във водата и прибавете към ягодите. На слаб огън бъркайте докато захарта се разтопи, а след това увеличете котлона и оставете сместа да ври за 1-2 минути. Оставете ягодите настрана, докато изстинат.


Приготвяне на чийз слоя:
В голяма купа разбийте крем сиренето до гладко. Прибавете захарта и разбийте отново. Добавете брашното, семенцата от ванилия, яйцата и заквасената сметана и разбийте до гладка смес.

Приготвяне на кейка:
Изсипете половината смес върху охладената основа и отгоре сложете малки лъжички от ягодовия сос. Покрийте с останалата смес с крем сирене и загладете повърхността с шпатула. Разпределете останалия ягодов сос и с лъжица оформете вълнички. Запечете за 10 минути на 200 градуса, а след това намалете фурната на 130 градуса и печете за 1 час. Изключете фурната и оставете чийзкейка да престои за 1 час. След това открехнете леко вратичката и оставете кейка да изстине за още 1 час. Охладете го за една нощ в хладилник. Махнете внимателно падащия борд и преместете чийзкейка върху поднос. Декорирайте с пресни ягоди и зелени подправки като босилек и мента.


На сутринта, когато отпътувахме, се чувствах много странно. Два дни бях в един град, в който всичко беше направено от човешка ръка, всичко блестеше, крещеше и те притегляше. Огромен, развлекателен, красив, тузарски, нямаше нищо с мярка - от всичко по много. Запленяващ град, който ми е в топ 3 на най-страхотните градове, които съм посещавала.

четвъртък, 1 май 2014 г.

Козунак с крем сирене

Както споделих и в страницата си във Фейсбук, тази година козунаците не ми стигнаха. Приготвих много и различни видове - с шоколад и захаросани портокалови корички, с ядки, с кокос, с прясно мляко, с шоколад и череши, но фаворити са ми Козунак със заквасена сметана на Ева Тонева и от вчера и Козунак с крем сирене Филаделфия на Кулинарен еликсир. Тестото е много приятно за работа, а след като се изпече - богато, сочно и вкусно! Не топля кухнята и продуктите предварително, позволявам да се отваря вратата, не стоя над козунака да му бая и в крайна сметка винаги се получава. Получава се, защото рецептата ти, Роси, е страхотна и защото си го замесвам с много любов и настроение!


Козунак с крем сирене
адаптирано от Кулинарен еликсир

Необходими продукти:
за 3 средни по размер козунака

За закваската:
20 г прясна мая
1 ч. л. захар
100 мл прясно мляко
3 с. л. брашно

За тестото:
4 малки яйца
180 г захар
175 г крем сирене*
настъргана кора от един лимон
щипка сол
700 г пресято брашно*

За второто месене:
30 г краве масло
30 г свинска мас
30 мл олио

Допълнително:
1 разбито яйце за намазване
шипков мармалад
захар за поръсване

* Използвайте крем сирене от типа на Филаделфия.
* Количеството на брашното може да варира в зависимост от вида му, а и от другите продукти.


Приготвяне на закваската: В купа разтрошете маята, прибавете захарта и прясното мляко и разбъркайте с бъркалка. Прибавете брашното и разбъркайте до хомогенност. Покрийте купата с чиста кърпа и я оставете за 20 минути на топло, докато утрои обема си.

Приготвяне на тестото: В купа смесете яйцата със захарта и ги разбийте до леко побеляване. Прибавете крем сиренето и разбийте отново до гладкост. Добавете лимоновата кора, солта и цялата закваска, разбъркайте и започнете постепенно да прибавяте брашното, разбърквайки след всеки 3-4 лъжици. Когато започне да се образува тесто, прехвърлете го на набрашнен плот и месете за около 15 минути, прибавяйки брашното постепенно. Месете, докато тестото олекне в ръцете ви и стане меко, колкото възглавничката на ухото. Намаслете го добре, поставете го в голяма купа и я покрийте с чиста кърпа. Оставете го да втаса, докато удвои обема си.*


Второ месене: В купичка разтопете кравето масло, свинската мас и олиото. Обърнете втасалото тесто върху плота  и започнете да месите, прибавяйки лъжица по лъжица от маслената смес, като месите до усвояването на всяка лъжица и добавяте, когато започва да ви лепне. Така прибавете цялата смес и отново оставете тестото на топло, за да удвои обема си.*


Оформление на козунака от снимката: Подгответе тортена форма със свалящ се ринг, застлана с хартия за печене. Отрежете 1/3 от втасалото тесто и го разделете на четири топки, едната от които трябва да е малко по-голяма, а другите три - с еднаква големина. Разточете едната топка на кръг с дебелина 3-4мм и го прехвърлете върху хартията за печене. Намажете тънък слой от предварително разбъркания мармалад. Повторете процедурата с всички топки, като най-голямата оставете за най-отгоре и не я мажете с мармалад. В средата поставете някакъв кръгъл предмет за ориентир - капачка от сладко, формичка за сладки, пластмасова чаша. С помощта на остър нож, внимателно направете 6 разреза, така че тестото да се раздели на 6 сектора. Нарежете всеки сектор на още три и внимателно ги сплетете на плитка, подвивайки леко в края, за да се заоблят. Заедно с хартията печене, прехвърлете върху металната основа и сложете свалящия се ринг. Покрийте козунака с фолио за свежо съхранение и го оставете да втаса, докато удвои обема си. Намажете го с яйце и поръсете със захар. Включете фурната на 150 градуса и сложете козунака да се пече, преди да е загряла напълно.* Първите 20 минути печете така, а след това увеличете фурната до 170 градуса. При нужда, покрийте козунака с алуминиево фолио, за да не прегори. Оставете козунака да се охлади за около 5 минути във фурната. Прехвърлете го върху метална решетка до пълното му охлаждане. Съхранявайте го увит в свежо фолио.

* За по-бързо втасване, поставете тестото в загрята на 50 градуса и изключена фурна.
* Второто втасване ще е по-бързо.
* Това го правя, за да не шокирам козунака с високата температура и да не се разпука. С други козунаци не съм го правила.

понеделник, 28 април 2014 г.

Пунта Кана с Пиня Колада в ръка

Ако желаете да се потопите напълно в разказа за Пунта Кана, пуснете си тези песни една след друга, докато четете. Това са меренге и бачата хитове, които постоянно въртяха в бара на плажа и с които буквално ме посрещнаха и винаги ще ми навяват плажно настроение :)
El neg*o está rabioso
Perdi

Пристигнахме в Пунта Кана късно вечерта.


Беше вече тъмно, но въпреки това успях да усетя колко екзотично ухае около мен.


Разходих се из комплекса и стигнах до басейна. Беше очарователно красиво, но най-вече исках да зърна плажа.


Оставих го за следващия ден, защото нищо нямаше да видя посред нощите.


На другия ден видях най-атрактивното - нещото, заради което хиляди искат да посетят това място - плажът на Пунта Кана.


Водата... С осезаемо по-висока соленост от нашата, а и беше толкова синя, че имах чувството, че е боядисана. Не беше напълно прозрачна, а по-скоро като разредена с прясно мляко. Това, предполагам, се дължеше на пясъка, който пък беше бял като брашно, но не пепеляв, а с много приятна на допир консистенция.


Въздухът беше много влажен и леко прохладен, някак бананов, различен от българския. И палми. Безчет палми.


Първото, което си помислих, виждайки толкова палми над себе си, беше дали от тези палми не падат кокосови орехи и да не ме уцели някой случайно. Аниматорите доминиканци ми разказаха, че хаитяните се катерят по стеблото на всяка палма и с мачете обират кокосовите орехи. И това рисковано начинание правели за жълти стотинки...


Аз понеже съм голям фаталист, постоянно оглеждах дали не е останал някой орех и се оказа, че в курорта има няколко такива палми, но те бяха далеч от алеята за преминаване, така че възможността да издъхна от удар с кокосов орех намаля.


Най-невероятните ми моменти в Пунта Кана бяха, докато си лежах на шезлонга, скрита под сянката на някоя палма, пийвайки си коктейл Пиня Колада под звука на доминикански хитове, които се чуваха закачливо от бара край плажа.


Аниматорите често ме викаха за аеробика на брега, след това на водни танци и завършвахме със състезания по бачата и меренге, които кръшни доминикански мадами винаги печелеха.


После се връщах или във водата, или пак на шезлонга да се наслаждавам на прекрасните мигове. Честно да ви кажа, никак не ми се снимаше, защото нямаше да остане време да се забавлявам пълноценно.


Докато плувах във водата, на няколко пъти затварях очи и след това ги отварях отново и отново, за да се уверя, че не сънувам, че това, което е пред мен е реално. Искаше ми се всичките ми близки и приятели, които в този момент не бяха с мен да почувстват това, което изпитвах аз тогава. Въпреки че се славя с уменията си на плувкиня (време за лична реклама), не се осмелих да плувам навътре, защото имаше рифове и се страхувах да не докопам някоя екзотична риба или бодлив морски таралеж.


Доминиканците на моменти бяха адски досадни. То вярно, че това им е работата на аниматорите, ама понякога прекаляваха. Препичам си се аз на слънце и той идва и почва да ме разпитва. Разговорът така се развива, че се стига до: "Скъпа, виждаш ли я тази халка на пръста ми? Мога да я махна завинаги заради теб." Всичко си има някакви граници, а те определено не ги спазват. Ама то да беше само това... Но това е кулинарен блог, затова най-добре да не ви обяснявам що за разкрепостени люди са, а да ви дам рецептата за коктейла.


Коктейлът, който постоянно пиех там беше Пиня Колада. Правеха го с истински кокос, прясно мляко и ананас. И аз го направих така, но вие можете да използвате кокосово мляко.

Пиня Колада
Авторска рецепта, вдъхновена от оригиналната

Необходими продукти:
за 2 коктейла от 250 мл

100 мл кокосова вода
90 г пресен кокос
200 мл прясно мляко
90 г плодове от ананас (от компот)
250 мл сок от ананас
1 с. л. мед

Обработка на кокосовия орех: С помощта на чук и пирон направете дупка в кокосовия орех. Излейте водата в купичка и я прецедете през тензух. Сложете кокоса в кърпа и го ударете няколко пъти с чука, докато се счупи. Извадете бялата част и обелете частта, която ще използвате за коктейла.

Приготвяне на коктейла: В блендер поставете обелените кокосови парченца и прясното мляко. Смелете за половин минута, докато кокосът освободи соковете си в млякото. Прецедете сместа през цедка. Към полученото кокосово мляко прибавете кокосовата вода,  меда, сокът от ананас и плодовете му. Разбийте с няколко пулса, така че да останат малки парченца от ананаса. Ако желаете да направите коктейла алкохолен, добавете бял ром.


В късната част от деня ми беше по-комфортно да се плацикам в басейна.

 
Със семейството си не прекарах много време, защото те си поспиваха доста, а и са се наситили на тази красота, която аз тепърва откривах.


След няколко дни се запознах с двама руснаци и голяма част от времето си прекарвах с тях. Разхождахме се много, разказвахме си вицове, чудихме се и преоткривахме доминиканските нрави, различни от нашите. С една дума, усещаше се, че с тези хора сме от едно тесто и бързо-бързо се надушихме.


По плажа доминиканците често се опитваха да ни продадат пури, слънчеви очила, а дори и някои нелегални стоки. Да, ама нали знаете руснаците как се пазарят, а и доминиканците не остават по-назад, така че сделка в крайна сметка никога нямаше.


Приятелите ми руснаци не знаеха грам английски, да не говорим за испански.



Вечер, когато се събирахме и към руската ни компания се присламчваха доминиканци и американци, усилено си упражнявах трите езика, и по някое време мозъкът ми така прегряваше, че като трябваше да кажа нещо на баща ми, забравях на какъв език да му говоря.


След вечерята имаше представления в един театър, който е в самия комплекс. Изнасяха концерти, пиеси, фокуси, развлекателни сценки.


Два-три пъти ходихме и на дискотека. Дискотеките по тези ширини нямат нищо общо с нашите - там всеки танцува с всеки. Мъжете канят дамите на танц, независимо дали се познават или не. Неучтиво е да се откаже. Аз съм такъв темперамент, явно по-студен, но не ми е най-приятното нещо на света да танцувам с непознати. Все пак, от уважение към културата им, го преживях.


В деня, в който трябваше да си тръгнем, осъзнах, че не съм направила никакви снимки на околността. Грабнах камерата и кажи речи с куфара в ръка, поснимах като за последно.


Зарекох се, че каквото и да става, ще се върна някой ден на това място.