вторник, 21 октомври 2014 г.

Първата торта за Съни: Торта със захарни пръчици

Преди 2 месеца нашето пухче се появи на бял свят! Това е първата торта, която му правя. То ще я опита, но в преработен вариант :)


Торта със захарни пръчици
Адаптирано от Laura Vitale

Необходими продукти:
За торта с височина 11см и диаметър 16см

За 3 блата:
4 белтъка
160 г меко масло
250 г захар
330 г брашно
1 и 1/2 ч. л. бакпулвер
щипка сол
ванилия
220 мл прясно мляко
50 г заквасена сметана
6 с. л. захарни пръчици

За крема:
500 г маскарпоне
220 г заквасена сметана
70 г пудра захар
синя сладкарска боя
ванилия

Допълнително:
5-6 с. л. конфитюр от боровинки
още захарни пръчици


Приготвяне на блатовете:
Разбийте белтъците на сняг и ги оставете настрана. Разбийте маслото със захарта, докато сместа побелее. В купа смесете брашното, бакпулвера, солта и ванилията и ги разбъркайте добре. На два пъти прибавете брашнената смес и прясното мляко, като след всяко прибавяне, разбивайте добре. Добавете заквасената сметана и захарните пръчици и отново разбийте. Накрая прибавете белтъците на два пъти и разбъркайте внимателно. Изпечете блатовете в 3 форми, намаслени с олио и застлани с хартия за печене. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 30 минути или докато дървена клечка, забита в центъра, излезе суха. Внимателно извадете блатовете от формите, премахнете хартията и ги оставете да се охладят напълно върху метална решетка.


Приготвяне на крема:
Разбийте сиренето маскарпоне първоначално отделно, а след това и заедно със заквасената сметана, пудрата захар и ванилията. Оцветете със синя сладкарска боя.


Сглобяване:
Разрежете единия от блатовете на две. В тортена чиния поставете един дебел блат, намажете равномерно с конфитюр от боровинки. Сложете тънък блат, притиснете и намажете с част от крема. Отгоре сложете тънък блат, намажете го с конфитюр и завършете с дебел блат. Оставете тортата за около час в хладилника. С остатъка от крема, измажете тортата и декорирайте с още захарни пръчици.


Мама: "Кой е ял от тортата?"
Съни: "Мен ли гледаш?! Не съм аз...!"


Съни: "Хихи, май се хвана!" :)

събота, 18 октомври 2014 г.

Фен клуб Лудогорец Варна

Честит рожден ден, Фен клуб Лудогорец Варна! 
За тази една година, доказахте, че сте най-стабилно подкрепящия фен клуб, след разградския. Доказахте, че разстоянията не са фактор, когато става въпрос за любимия отбор. Доказахте, че сте истински фенове, защото неотлъчно бяхте до отбора и в добро и в зло! Бъдете здрави и се радвайте на още много красиви победи!

С много голямо удоволствие ви показвам бисквитките, с които зарадвах не само членовете на Фен клуб Лудогорец Варна, но и футболистите!


Николай е един от основателите на фен клуба и усилено работи по всички организационни въпроси - посещения на мачовете, събития и срещи.


Исках да направя такива бисквитки още миналата година на откриването, но тъкмо се бях върнала от Америка и не можах да се организирам.


Тази година, обаче, макар и с бебе, успях да се организирам и ги спретнах с много желание, защото покрай Николай (който е най-лудият и запален фен на тийма!!! Гаранция!), страшно се зарибих и аз по отбора и гледам всички мачове по няколко пъти.


Няколко човека ме питаха: "Добре де, не ти ли трепереха ръцете, докато ги правиш, знаейки, че футболистите ще ги видят и опитат?!". Не, не ми трепереха, правех ги даже с още по-голям кеф, защото кулинарията е моето призвание и това е сферата, в която се чувствам най-уверена!


Не са нищо особено, но въпреки това ми отне доста време да подбера снимките, които Рали от Сладката къща да ми принтира.


Доста време отне и изрязването и поставянето на етикетчетата, но Николай беше много бърз и ги навързахме за един час, докато Сънчо си спинкаше блажено в кошарката.


На сутринта преди събитието ги наснимах едно хубаво и много се надявам да изненадам приятно всички гости на рождения ден на клуба!


А това е касичката, която преди няколко месеца боядисах собственоръчно. Няма да казвам оригиналната на кой отбор беше :)

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Стихче и малко снимки

По цял ден рисувам, пиша, слушам музика, аранжирам, изработвам разни нещица, готвя. Какво да направя, вдъхновява ме това дете! Толкова е кротичко! Пу, пу, дано винаги е такова! Ама нали затова сме го кръстили Станимир, за да ни е мирен и добричък!  Днес, докато спеше, му написах едно стихче, което ще съпроводя с малко негови снимчици - от самото раждане, до днес!


Неземно щастие
Автор: Зорница
Дата: 13.10.2014г.

В късна августовска нощ
(бе почти във полунощ),
Станимирчо се роди,
сбъдна нашите мечти.

С топли, дръпнати очички,
бляскави като звездички.
С копченце вместо носле,
с тихо и добро гласче.

Розово езиче плези,
щом на мама то се глези.
Мръщи сладкото челце -
"Искам, искам пак млекце!"

Как това човече малко,
с лигавче и залъгалка,
с луда радост ни дарява
и дома ни засиява!

Първата снимка на нашия син! Направена е минути след раждането му, вижте как се е усмихнал на татко си! Най-щастливият момент в живота ми!


Тук Станимир е на 10 часа и най-после ми го дадоха изцяло на мои грижи. И двамата бяхме много щастливи и доказателство за това е ето тази, уловена от мен усмивчица.


Не мигнах нито за секунда! През цялото време го съзерцавах, снимах и се наслаждавах на първите ни моменти!


Щастието ни заедно не продължи много дълго, защото на следващия ден ни разделиха. Оказа се, че Станимирчето е с тежка жълтеница и го сложиха на фотолечение. Трябваше да носи тази ужасна лепенка, която да предпазва очичките му, а аз да ходя да го виждам само в часовете за кърмене. На четвъртия ден ми го върнаха в този окаян вид - със залепнали очички и белеща се кожичка. Много ми беше мъчно, но поне си беше отново при мен и не спрях да го гушкам, защото имах чувството, че беше много затъжен и му липсвах. На сутринта ми се скараха задето съм го взела от бокса и ме накараха да го върна. Казах "Добре", но щом акушерката отмина, го скрих под чаршафа при мен :)


На петия ден се прибрахме вкъщи - все още жълтички и белещи се...


... но обгрижвани и обичани :)


През първите три седмици, Станимир постоянно спинкаше...


...и спинкаше.


Сещаше се и да отвори устенца от глад и да размаха ръчички, за да привлече вниманието ни.


И в един момент, като с магическа пръчка, някак порасна!
Започна да размишлява над живота...


Да позира за снимка...


Започна да се ослушва, да наднича, а и най-после му чухме гласчето :)


За щастие, гласчето го чуваме най-често като гука или се опитва да говори по бебешки .


И като разбра, че ще пиша публикация за него, реши да си направи едно селфи, за да е сигурен, че има поне една хубава снимка :)

понеделник, 29 септември 2014 г.

Къпкейкове с боровинки и лимонова глазура

Ето това малко мишле днес става на 40 дни! Вече легално вкъщи могат да идват всякакви хора, както и аз мога да го разнасям насам натам :) Ще има и погача, но я отложих за по-нататък, защото искам да се подготвя подобаващо. За днес направих само едни къпкейкчета, но са толкова вкусни, че са абсолютно достатъчни за отбелязване на празника.


Къпкейкове с боровинки и лимонова глазура
Авторска рецепта

Необходими продукти:
за 12 големи (или 50 малки)

За мъфините:
200 г брашно
2 ч. л. бакпулвер
щипка сол
1 яйце
150 г захар
1 с. л. олио
250 г заквасена сметана
1 с. л. лимонов сок
ванилия
150 г боровинки

За глазурата:
250 г маскарпоне
60 г заквасена сметана
60 г пудра захар
1/2 ч. л. настъргана лимонова кора
жълта сладкарска боя по желание


В купа смесете брашното, бакпулвера и солта и разбъркайте добре. В друга купа разбийте яйцето, заедно със захарта. Прибавете олиото, заквасената сметана, лимоновия сок и ванилията. Прибавете брашнената смес и разбъркайте до гладкост. Накрая добавете боровинките и разбъркайте внимателно. Във форма за мъфини поставете хартиени чашки. Напълнете чашките до 2/3 от обема и ги изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна, докато клечка, забита в центъра, излезе суха.
С миксер разбийте маскарпонето с пудрата захар, добавете заквасената сметана, лимоновата кора и боята. Разбийте до гладкост и изсипете глазурата в пош. Декорирайте кексчетата и  ги съхранявайте в хладилник.


неделя, 21 септември 2014 г.

Неземно щастие

"Най-неземното щастие е дълго 50см и тежи 3750г. Има пухкаво мъхче на главичката, бяло телце, ухаещо на рай, сладка трaпчинка на дясната бузка, изписани устнички, щастливи очички и чипо носле."


...това бях написала в личната си Фейсбук страница преди един месец! Днес човечето ни е 55см, тежи 4750г, пухчето на главата му понамаля, телцето му все още си е беличко и ухаещо, трaпчинката виждаме все по-често, устничките знаят да се цупят, свиват и плезят езиче, очичките следят тате с поглед, а нослето е досущ като на мама!