сряда, 13 август 2014 г.

Сладки "Тортички" от бабиния тефтер

Обичам да прелиствам тефтера с рецепти на маминка! За мен той е истинска съкровищница, в която тя е събрала много сладки рецепти и всяка е невероятна. Всичко е много по-вкусно от модерните измишльотини, които аз приготвям. А още по-вкусно е, когато тя ми готви, защото е голяма майсторка на сладкишите и всъщност най-добрата, която познавам (мамо, извинявай, ако четеш, но пък ти си спец по солените ястия!). Тези сладки ми ги беше направила за пръв път за абитуриентската преди пет години и до ден днешен ги мисля. Дойде моментът да се пробвам. Малко са трудоемки, но си струва, уверявам ви. 


Сладки "Тортички"
Рецепта на маминка Ганка

Необходими продукти:
за около 30 броя тортички

За бисквитите:
210 г краве масло
180 г пудра захар
2 жълтъка
140 г смлени орехи
380 г брашно
щипка сол

За глазурата:
2 жълтъка
90 г пудра захар

Допълнително:
плодов мармалад за слепване
100 г смлени орехи
пресни малини
листа мента


Приготвяне на бисквитите:
В купа разбийте с миксер маслото и пудрата захар, докато сместа стане пухкава и побелее. Прибавете жълтъците и разбийте за около минута. Добавете смлените орехи, брашното, солта и оформете тесто. Завийте го и го оставете в хладилника за 20 минути. Върху леко набрашнен плот, разточете тестото с дебелина 6-7 мм. Изрежете кръгли сладки с диаметър 4 см и внимателно ги прехвърлете върху тава, застлана с хартия за печене.* Изпечете ги за около 15-20 минути във фурна, предварително загрята на 190 градуса. След като леко покафенеят по краищата, ги извадете и прехвърлете върху метална решетка, до пълното им охлаждане. Слепете ги две по две с плодов конфитюр по избор.* Сложете ги в кутия и ги оставете в хладилник за поне 3 часа или във фризер за 1 час.


Декориране:
В малка купа смесете жълтъците със захарта. Разбийте с миксер, докато сместа увеличи обема си и побелее.* Потопете внимателно охладените сладки само от едната страна и ги наредете в тава. С помощта на клечка за зъби, спукайте балончетата, които са се образували по повърхността. Сложете ги във фурна, загрята на 70 градуса за около 30 минути, за да изсушите глазурата. Приберете ги в хладилника за около час, за да стегне мармаладът. С четка намажете борда с тънък слой мармалад* и оваляйте в смлени орехи. Съхранявайте сладките в плътно затворени кутии на тъмно и хладно място. Оставете сладките да престоят поне един ден преди да ги консумирате. Най-вкусни са на третия ден. Ако са за празненство или парти, може да ги поднесете с малини и мента, които да поставите непосредствено преди сервиране.


* С тестото се работи малко трудно, така че ако видите, че се разтрошава при точенето, просто сменете посоката или разточвайте по-малки парчета. Отлепяйте сладките от плота с нож, а не с ръка, за да не развалите формата им.
* Маминка ми каза, че винаги ги слепва с конфитюр от сливи. За съжаление, този път нямах, затова използвах ягодово сладко. Предварително много добре го разбърках, за да раздробя ягодите.



* В началото ще ви се струва, че е прекалено гъсто, но след 2-3 минути разбиване, сместа ще добие нужната консистенция. 
* В оригиналната рецепта на маминка ми, тя маже борда със суров белтък, но аз рядко се престрашавам да използвам сурови яйца, освен ако не са домашни.

понеделник, 11 август 2014 г.

Сватбено

На 27-ми юни (деня, в който се навършиха три години и 5 месеца откак сме заедно), в Стария град на Несебър, аз и Николай си казахме "ДА" и ни обявиха за съпруг и съпруга :)


Партито беше само с прекрасните ни кумове Иван и Катя, както и най-сладката малка шаферка - моята сестричка Аделина.




Минавайки през бариерата, служителката ни попита: "Вие за какво сте?", а Николай каза: "За сватба, за Ритуалната зала сме". Служителката: "Каква сватба? Булката къде е?". Е, не приличах на булка, ама се чувствах като такава :)


Единственото, което приготвих за сватбата бяха тези бисквитки.


Сватбени бисквитки
Адаптирано от The complete course of baking

Необходими продукти:

За тестото:
175 г меко краве масло
280 г захар
2 яйца
ванилия
щипка сол
1 ч. л. бакпулвер
350 г брашно + още за доомесване

За декорация:
фондан в различни цветове
вода за залепяне на фондана и елементите
захарни перлички
различни формички и молдове за изрязване на фондана
целофанови пликове
панделки за връзване


Разбийте маслото със захарта до побеляване. Добавете яйцата и разбийте до пълното им усвояване. Прибавете ванилията, солта, бакпулвера и брашното и замесете тесто. Оставете го в хладилника за най-малко 2 часа. Тестото е лепкаво, но не прекалявайте с брашното, тъй като при разточването ще поеме още.
Разточете тестото с дебелина 5 мм върху набрашнен плот. Изрежете сладки в желана от вас форма. Печете ги в предварително загрята на 180 градуса за около 7-8 минути или докато станат златисти. Внимателно ги прехвърлете върху метална решетка, докато се охладят. Внимавайте като ги пренасяте, в началото са много чупливи.


След като са се охладили напълно, декорирайте с цветен фондан в зависимост от темата на сватбата. Залепяйте го към бисквитките с четка и малко хладка вода. Опаковайте ги в целофанови пликове и ги вържете с бели панделки.

вторник, 5 август 2014 г.

Браунис със сладолед и шоколадова глазура

Не обичам черен шоколад и хората, които ме познават го знаят. Знаят също и че обожавам бял и опитвам млечен от време на време, защото са много сладки, а на мен много сладките десерти най ми лягат на небцето. Този браунис е точно по мой вкус - самоубийствен! Само с 500 грама млечен шоколад, с много малко брашно и малко масло. Умопомрачителен, дъващ, сочен и ароматен десерт. Диетуващите най-добре да не надничат по-надолу. Тъй като качих скромните 8 килограма през бременността, си позволих в края да хапна нещо така изкусително и да компенсирам отминалите девет месеца, в които се ограничавах откъм толкова калорични храни, за да не почна да се търкалям на финала.


Брауниса, който ви предлагам може да си приготвите за по-малко от 15 минути с минимални усилия. Сладоледената добавка го олекотява и освежава, но и сам по себе си е адски вкусен.
Няма да се извинявам за това, че обърках рецептата за шоколадовия ганаш отгоре. Имах да смеся две съставки, но нещо се заблях (което ми се случва всекидневно, откак съм бременна) и прекалих със сметаната. Няма да се извинявам и за разтечените снимки на сладоледа и зле нарязаните парчета - беше ми ужасно топло и трудно да снимам на терасата и изгубих контрол върху топенето на сладоледения пласт и сбъркания ганаш, а силата, която се изискваше да нарежа квадратите се беше изчерпала още преди Нова година. 


Браунис със сладолед и шоколадова глазура
Адаптирано от Laura Vitale

Необходими продукти:
за квадратна форма със страна 20 см

За брауниса:
110 г меко масло
200 г захар
2 яйца със стайна температура
2 с. л. олио
1 ч. л. ванилов екстракт
300 г разтопен и охладен млечен шоколад*
85 г бяло брашно
1/4 ч. л. сол
1 ч. л. какао

Допълнително:
1 литър черешов сладолед
200 г млечен шоколад
100 мл животинска сметана

* Разтопете шоколада на водна баня и го охладете, за да не сготвите яйцата. Не се колебайте да използвате натурален шоколад, ако го обичате.


В купа разбийте маслото със захарта, докато се смесят добре. Добавете яйцата, олиото и ванилията и разбийте до гладкост. Прибавете леко охладения разтопен шоколад, разбийте за кратко. Добавете брашното, солта и какаото. Разбийте до хомогенност. Изсипете сместа в квадратна форма, застлана с хартия за печене, така че хартията да е по-дълга от борда, с цел сладкишът да се извади по-лесно. Печете в предварително загрята на 175 градуса фурна за около 25-30 минути или докато клечка, забита в центъра излезе влажна, но не и напълно покрита от тестото. Оставете брауниса да се охлади за поне 4-5 часа. Извадете сладоледа от фризера и го оставете на стайна температура да омекне за 15-20 минути. Изсипете го върху охладения сладкиш и го заравнете с шпатула. Сложете го във фризера за няколко часа. Кипнете сметаната и добавете начупения на парчета шоколад. Оставете  го да омекне и разбъркайте добре, докато сместа стане гладка и лъскава. Охладете ганаша* за десетина минути и го излейте върху замръзналия сладолед. Замразете отново за няколко часа, а по-късно нарежете на квадрати и поднесете веднага.

* Както обясних по-горе, обърках рецептата за ганаша. На снимката изглежда по-различно от това, което трябва да е всъщност. Ако следвате рецептата, ще е по-стегнат, по-тъмен и няма да се топи така бързо.

сряда, 30 юли 2014 г.

Бебешки приказки без рецепта

Миналата година ходих на толкова много места, запознах се с всякакви хора, видях необикновени неща. Буквално "проверявах" теорията, че "Човек е човек, когато е на път". Вече съм готова напълно да я опровергая. Мисля, по-скоро, че "Човек е човек, когато е щастлив", защото нищо от изминалата година не е в състояние да ме трогне и развълнува така, както събитията в живота ми през последните девет месеца. 


Ще се върна няколко месеца назад, в един петък, 13-ти, когато станах сутринта и бях сама вкъщи. Николай беше в болнични, заради скъсани кръстни връзки на коляното, но беше излязъл някъде. Имах си един тест за бременност и реших да го направя. Оставих го настрана и погледнах часа - беше точно 10:30. Почнах да обикалям из стаята и да върша някакви уж важни неща, но явно просто не ме свърташе, докато чакам да минат петте минути. Погледнах часа отново и беше едва 10:32. Още повече се изнервих, държах се безумно - разглеждах предметите в стаята - изтървах ги, преподреждах ги и им говорех като на някакви зрители.


Никога не си бях правила тест за бременност и не бях подготвена психически за това петминутно чакане. В 10:34 реших да прекратя терзанията си и макар и по-рано, да погледна към прозорчето с резултата. Като бабичка с далекогледство, взех теста с една ръка, отдалечих го максимално от себе си и с палец помръднах бавно пластинката, която закрива резултата. Първо погледът ми фиксира едната черта, а след секунда, мигновено изтървах теста. Почнах да си приказвам нечленоразделно, взех го от пода и този път буквално го наврях в лицето си, за да съм сигурна, че съм видяла правилно. Е, зрението ми не ме подведе - имах си перфектни две чертички.


Пратих SMS на Николай: "Идвай си веднага" и отново почнах да снова из апартамента. След няма и 10 минути, чух, че вратата изтрака и съвсем инстинктивно се скрих в спалнята. Открехнах я леко и погледнах през малкия процеп. Николай нахълта в хола направо с обувките и аз подадох глава отвътре. Той ме погледна и каза: "Какво е станало?". И макар често да съм обмисляла как бих му съобщила подобна новина, целият ми речников запас се изпари и само му подадох теста, който криех зад гърба си. Той го погледна, подсмихна се с крайчеца на устата си и каза: "Е, че то има само една червена черта, ти не си бременна."


Хормоните ми явно вече се бяха задействали, защото ме вбеси, но успях да запазя самообладание: "Как ще е една черта, две са! Просто втората е малко по-бледа!". Като типичен овен - прекомерно пунктуален, недоверчив и разчитащ на собствената си преценка, той реши докрай да разнищи мистерията и продължи да си обяснява гласно: "Ааа, ама така ли трябва да е? Не трябва ли да е по-наситена?". Чайникът ми вече кипна и изкрещях: "Офф, дай ми тоя тест и просто ме прегърни и най-после приеми, че ще ставаме родители!". Горкичкият, чак сега емоцията му се отприщи и започна да ме прегръща и да повтаря: "Ама наистина ли?", "Не мога да повярвам!", "Лелеее!". Порадвахме се десетина минути и хукнахме към личната лекарка, докато не й е свършила смяната. Пита ни какво ни има и аз й казах: "Ааа, нищо лошо не е". Тя веднага се досети: "Хубава новина ли е? Откога си бременна?", а аз: "Ъъъ, от тази сутрин...". Настана смях в кабинета и след няколко минути си тръгнахме, инструктирани какво да правим по-нататък.


Вече съм 100% сигурна, че човек трябва да внимава какво си пожелава. Седмица след като видях чертичките, си казах: "Добре де, каква бременна съм аз? Нямам гадене, не ми прилошава, нямам кой знае какъв апетит. Искам вече малко да ми се догади, че да се почувствам като бременна!". И като по поръчка, точно след няколко дни се почнаха адските мъки - денонощно гадене, съпроводено с нали-знаете-какво, невъзможност да ям каквато и да било храна, дори и да пия вода. Не можех да се сравня и с парцал - той поне върши някаква работа. Лежах по болници, жалвах се от живота и се изумявах как всички бременни около мен ходеха по разходки, възхваляваха чувството от бременността, а аз се тръшках по цял ден и се молех кошмарът да спре.


Е, спря, ама си пострадах четири месеца. Чак в шестия ме озари лъч светлина и като с вълшебна пръчка, изведнъж всичко затихна. Започнах малко по малко да се връщам към живота, но спокойствието и комфорта не продължиха дълго. Появиха се куп щуротии, които да направят пътя ми към това иначе прекрасно събитие, още по-трънлив. Вече девети месец, го преживявам все някак и искам времето да мине по-бързо, а и да се запознаем най-после с малкото човеченце.

вторник, 1 юли 2014 г.

Цветенце малко

Цветенце малко
Автор: Зорница
Дата: 23.03.2014г.

Попитах аз мойта играчка мече:
"Ти знаеш ли що е живот?
В коремчето цветенце нежно расте,
създадено в мир и любов.".

То крехко и малко е -  истинско чудо
подобно на фино кокиче,
сърцето забива шеметно, лудо,
щом то ме дарява с ритниче.

Мечето се чуди и май не разбира:
"Как цветенце в теб ще расте?
И цяла градинка къде се побира
в това твое женско телце?".

Прегърнах мечето, прошепнах щастливо:
"Градинка е мойто сърце
и в нея спокойно, мирно, красиво,
обично детенце расте!".