петък, 21 ноември 2014 г.

Сладоледена торта с бисквитки

Станимирчето днес става на 3 месеца. За всяка месечинка му правя тортичка, но то, горкото, не й се зарадва на тази. Тъжничко е днес. 


Тортата не е нищо особено - смес от крем сирене, заквасена сметана, млечна сметана, пудра захар на вкус и много бисквитки. Сглобих я в малка тавичка, застлана с фолио за свежо съхранение и я оставих да престои за час във фризера. С тези съставки е по-удобно да се поднесе в чаши, но исках да имаме торта. Не става за рязане, затова ще я оставя в камерата, сигурно замразена ще е даже по-вкусна (Да, по-вкусна стана!!! Затова и я прекръстих на "сладоледена").


Оставям ви, защото отивам да лекувам бебешка депресия.


Ще пея песнички, ще правя масажчета, ще дрънкам с играчките. Искам до вечерта тази обърната устничка да се е махнала и да засияе сладката усмивчица.

вторник, 11 ноември 2014 г.

Погача за бебе Станимир

Разказът на едно бебе


"На 8-ми ноември най-близките приятелки на мама се запознаха официално с мен.


Малко ще е, ако кажа, че първият ми празник бе вълшебен! 


Аз бях най-послушното и обгрижвано бебе на света, пожеланията на орисниците ми бяха невероятни, получих страхотни подаръци и имаше най-вкусните сладкиши, приготвени от мама.


Мама направи сладката питка по рецепта на моята прабаба. Тъй като не измерила точните количества на продуктите в грамове, няма да ви я пише сега.


Темата на партито беше "бухалчета", затова мама ми направи тематични бисквитки. Два дни я наблюдавах как ги пече, декорира и опакова.


Освен тях, имаше и бисквитки с моето име.


Рецептата, която мама използва е винаги една и съща.


Разбира се, имаше и торта, и така ми се услади в преработен вариант, че ще накарам мама тези дни пак да направи, макар и без бухал отгоре.


Успях да я огледам доста добре.


Имаше дефекти, защото мама я държа няколко часа на стайна температура и фонданът започна да се топи. Казах й аз да я изяждаме по-бързо, но тя "Не", та "Не!".


В тортата имаше 8 жълтъка и с останалите белтъци, мама направи целувки. Дано не ми е ча-а-ак толкова сладък животът, колкото тях, че ще започне да ми нагарча. Имаше и сандвичи, но не ги сложихме на масата, защото според традицията, трябва да се поднасят само сладкиши.


Никъде не намерихме чаши с бухалчета, затова тате принтира картинки, които мама изряза и залепи върху картонените чашки.


Имаше и доза еклери по любимата рецепта  на мама, с глазура от бял шоколад, оцветена в лилаво. Добре, че все пак не реши да ги боядиса в розово макар че съм сигурен, че много й се е искало!


Последните бисквитки бяха на клечка и никой не посмя да си вземе, затова мама накрая им ги продаде за по 10 стотинки, защото обичаят гласи нищо от храната да не се подарява и раздава.


Почти през цялото време тате правеше снимки.


В един момент малко ми писна и започнах да си гледам в земята.


Главната орисница беше най-важната в моя ден. Тя отговаряше за посрещането и изпращането на гостите, за подредбата на подаръците, за четенето на картичките и най-важното - за ритуала с разчупването на погачата.


Хамалогията с питката много, много не я разбрах, но все пак кротувах. Е, да, ама чашата преля, като ми я допряха до устните, при това, топната в мед... Гадост!


Главната орисница напълни кърпата с монети и питка, завърза не много стегнат възел, за да не съм стиснат, но не и прекалено хлабав, за да не пилея семейното имане. Вдигна кърпата високо, за да стана ей то-о-олкова голям!


Мама седна на сладка приказка, ама никой не я слушаше като говори, все пак аз бях там и приковавах цялото внимание върху себе си.


Всички каки искаха да се снимат с мен и започнаха да ме размятат като парцалена кукла.


Търпях, търпях...


Но накрая ми писна и ревнах.


За мое щастие, разбират от намеци и ме оставиха в кошарката на спокойствие.


Започнаха да разглеждат прекрасните ми подаръци. Не е много честно да го правят вместо мен, но все още не мога да използвам ръчичките си по предназначение, така че им е простено.


След това Главната фея прочете картичките.


Чудех се защо ли мама плачеше постоянно? Сигурно е била гладна, горкичката.


Оказа се, че имало и още ритуали. Като разбрах, страшно се ококорих и зачаках тихомълком.


Не бяха толкова ангажиращи, само сложиха няколко конеца под възглавничката ми, за да не ми откраднат съня.


После Главната фея излезе на терасата да чупи орехи, за да съм отракан. Тези хора не са ли чували, че не е възпитано да се вдига шум в блока?! Аз трябва да ги уча на обноски...


От хубавия ми празник останаха красивите картички с чувствени пожелания...


 Готините подаръци, с които ме дариха...


И едни много щастливи мама, тате и бебе! Благодаря ви, феи!"...

сряда, 29 октомври 2014 г.

Бисквитки "Аделина"

Днес моето сестриче става на 7 години!


Не съм ви споделяла, но тя вече е в първи клас. Горкичката, много се страхуваше от това училище, а след първата седмица като ученичка, каза, че не иска да се прибира вкъщи. Много й е интересно и съм сигурна, че е послушна и ще се учи добре! 


За нейния празник направих 40 ванилови бисквитки с фондан. Още преди месец й бях харесала този дневник и той беше вдъхновението ми за декорациите.


Направих й ги с основната идея да си почерпи другарчетата, пък ако иска и да си ги хапне, но едва ли щеше да се справи с повече от 3, големички са си.


Първите няколко ги измислих доста трудно, но после се вдъхнових и направо прелях от идеи! Добре, че бисквитките свършиха, защото нямах спирка!



Бисквитки "Аделина"

Адаптирано от The complete course of baking

Необходими продукти:
за около 40-50 броя

За тестото:
175 г меко краве масло
280 г захар
2 яйца
1 с. л. ванилов екстракт
щипка сол
1 ч. л. бакпулвер
350 г брашно + още за доомесване


За декорацията:
натурално нишесте (може и ванилово)
вода за залепяне на фондана и елементите
инструменти за моделиране и щипки
молдове
няколко размера четки за рисуване (от книжарница):
           1) много тънка за рисуване на най-фините елементи;
           2) по-дебела и мека за лепенето на фондана;
           3) още една дебела и мека за пудрене на молдовете и подложката;
           4) дебела с твърд косъм, за премахване на излишното нишесте).


Разбийте маслото със захарта до побеляване. Добавете яйцата и разбийте до пълното им усвояване. В купа смесете солта, бакпулвера и брашното и ги разбъркайте добре. Прибавете ваниловия екстракт и брашнената смес. Замесете тесто и го оставете в хладилника за час. Тестото може да е лепкаво, но не прекалявайте с брашното, тъй като при разточването ще поеме още.


Разточете тестото с дебелина 5 мм върху набрашнен плот. Изрежете сладки в желана от вас форма. Печете ги в предварително загрята на 180 градуса за около 7-8 минути или докато станат златисти. Внимателно ги прехвърлете върху метална решетка, докато се охладят. Внимавайте като ги пренасяте, в началото са много чупливи.


След като са се охладили напълно, декорирайте с оцветен със сладкарските бои фондан в зависимост от темата. Залепяйте го към бисквитките с четка и малко хладка вода. 


Декорирайте ги и ги оставете да изсъхнат напълно. 


Опаковайте ги в целофанови пликове и ги вържете с панделки.


Подредете ги някъде, където няма да са плътно прилепени, за да не се начупи фонданът.


Ако панделките са хартиени, може да ги накъдрите с ножица, а ако са текстилни, ги изрежете с много остра ножица, за да не се разнищят.


Накрая ги подарете на човека, за когото са предназначени и ви гарантирам, че ще се усмихне!