Бостънски крем пай и разказ за града

Бостън е невероятно красив град. За съжаление, аз не го видях. Аз го почувствах.

След като работният ми период в Америка приключи, стана време за малко почивка и разнообразие. Когато пристигнах на гарата в Бостън, имах 10 часа до полета си за следващата дестинация. Бях с изключително тежка раница и нямах намерение да се разхождам. Седнах в едно кафене и като постоях 20 минути, реших, че тая няма да я бъде и отидох да търся багажно, а след това да се разходя, примерно, до университета Харвард. Багажното не намерих, но и не го търсих много упорито. По метрото, водещо до Харвард имаше някаква авария, но за сметка на това разбрах кой е автобусът, който води до една спирка, от която пък си хванах някакво влакче, което ме закара до университета.

Влязох в двора и седнах на тревата, облегната на едно дърво.

Първия половин час просто си почивах от тежестта на раницата, но после разбрах, че очарованието на това място трябва да бъде преживяно по-активно. Заобикалящата ме атмосфера беше очарователна, защото хората бяха такива.

Изключително впечатление ми направиха младежите, които не бяха момчета, мляскащи дъвка, с оскубани вежди и супер тесни дънки или пък момичета с напудрени физиономии, начумерени устни, голи кръстове и фас в уста, които всекидневно виждах през последните четири години в един друг университет.* Израженията на лицата на тези млади хора бяха сякаш... Мислеха за нещо значимо.

* Не целя да обидя никого, просто правя паралел между двата типа манталитет. Съжалявам ако някой е разпознал себе си в това описание и се е засегнал. Нямам нищо против вас, защото на 15 и аз съм ходила с гол кръст и дъвка в уста. За щастие, пораснах и се научих да разграничавам редно от нередно.

Някои разглеждаха списания, други прелистваха книги или поне държаха някакво четиво в ръцете си.

Препичаха се на слънце, свиреха, играеха табла, спортуваха, смееха се, забавляваха се.

Дворът на Харвард е като една голяма резиденция. Освен студентите, имаше и много посетители, които снимаха (в това число и аз), излежаваха се на тревата (аз пак попадам в категорията), похапваха сладко разни нещица (ъъъ, и аз си хрупах едни бисквитки), а други бяха облечени в чудати одежди и се разхождаха многозначително (еее, ще ме извинявате, ама си бях с тениска и дънки).

Спокойствието и слънчевостта на тези хора ме завладя напълно.

За няколко часа станах част от тях, почувствах се като тях и забравих всичко грозно и лошо. Размечтах се и за вкусотии и се зачудих с каква храна свързвам Бостън. Сетих се за едни кисели млека с вкус на Бостънски крем пай, които редовно ядях в Провинстаун и се зарекох да направя такъв щом се върна в България. Добавих парченца банан за повече свежест и сметана в крема, за да го олекотя.

Бостънски крем пай
Адаптирано от Марта Стюарт

Необходими продукти:
за кръгла форма с диаметър 20 см

За блата:
220 г захар
140 г брашно
1 и 1/4 ч. л. бакпулвер
щипка сол
3 яйца + 2 жълтъка
100 мл пълномаслено прясно мляко
50 г масло
1 ч. л. ванилов екстракт

За крема:
350 мл прясно мляко
70 г захар
5 жълтъка
1 ч. л. ванилов екстракт
40 г царевично нишесте
100 мл сладкарска сметана

За шоколадовата заливка:
7 с. л. течна сметана
95 г нарязан тъмен шоколад

Допълнително:
2 банана

Приготвяне на блата:

В купа смесете брашното, бакпулвера и солта. Разбъркайте ги добре. В друга купа сложете яйцата и жълтъците и ги разбийте за една минута с миксер. Пробавете захарта и разбивайте още три минути, докато сместа стане бяла и пухкава. Загрейте прясното мляко и маслото на котлона, докато маслото се разтопи, но внимавайте сместа да не заври. Прибавете ваниловия екстракт и бавно и тънка струя, прибавете течността към яйчената смес, едновременно разбивайки с миксера. Прибавете сухите съставки на няколко пъти и изсипете сместа в 20-сантиметрова кръгла форма, застлана с хартия за печене. Печете в предварително загрята на 175 градуса фурна за около 40 минути или докато клечка, забита в центъра излезе суха. Извадете блата от фурната и го оставете да се охлади за десет минути във формата. Извадете го и го прехвърлете върху метална решетка до пълното му охлаждане.

Приготвяне на крема:

В купичка смесете жълтъците, захарта, ваниловия екстракт, солта и нишестето. Добавете няколко супени лъжици от млякото и разбъркайте добре с тел.* Прибавете тази смес към студеното мляко и го сложете на умерен огън. След една минута започнете да бъркате упорито с тел, докато кремът се свари и стане гъст и плътен. Това ще отнеме около десетина минути. Изсипете горещия крем върху влажна тава и го покрийте с парче фолио за свежо съхранение, за да не се образува кора. Оставете го да се охлади напълно. Разбийте сметаната до пукхав крем и я прибавете към охладения сладкарски крем. Разбийте добре с миксер до хомогенност.

Приготвяне на ганаша:
Кипнете сметаната и прибавете към нея шоколада. Оставете го да се разтопи и разбъркайте добре, докато се образува лъскав и плътен ганаш.

Сглобяване на тортата:
Разрежете охладения блат на две части. Наредете нарязаните на кръгчета банани и изсипете отгоре крема**. Сложете отгоре горния блат и го залейте с леко охладения шоколадов ганаш.

* Предварителното смесване на тези продукти ще предотврати образуването на бучки в крема.

** Аз не постъпих така и малко съжалих, защото бананите бяха по-нестабилни. Ако ганашът се е охладил прекалено и не е достатъчно течен, върнете го за няколко секунди на огъня, за да го втечните. Ако желаете, може да сиропирате леко блатовете, защото, макар и с много крем, са малко сухи (поне за моя вкус).

След повече от четири часа, прекарани сред умните хора, реших малко да изляза и да видя някаква друга част от Бостън. Ако щете ме мислете за луда, но отидох в едно малко гробище. Не си бях наумила да го направя, просто минавайки покрай него, се отбих, защото исках да разгледам. Стоях там около половин час, продължавайки да "чувствам" Бостън.

Странното е, че енергията там беше също приятна и успокояваща. Не съм се разхождала сред мъртвите, седнах отново на тревата и си отдъхнах за пореден път от тежката раница. Ако все още не сте напуснали блога ми и не сте се отрекли завинаги да го посещавате, съм ви много признателна и наистина го оценявам!

На връщане открих някаква градина, където заснех още една малка част от живота в Бостън. 

Останаха ми още няколко часа и мислех да пообиколя от другата страна на университета, но знаете ли... Върнах се в него.

Върнах се, но този път си избрах друго дърво, с друга поляна, но не седнах, за да си почина от раницата, а защото исках да се съсредоточа върху тези магнетични хора и да запомня приятните им изражения и поведение. Съзерцавах ги и им се наслаждавах от сърце.

Видях много малко от Бостън. Видях го четири пъти от самолета, видях го от автобуса, който ме откара до летището, видях го в снимките на приятели, видях го на картичка.

Обаче какво значение има дали си видял нещо, ако не си го почувствал? Аз почувствах Бостън и това е много по-важно за мен. Видях малко, но нямате представа колко много беше всъщност.

Извод: Често по-малкото е повече, но не и когато става въпрос за Бостънски крем пай :)