понеделник, 28 април 2014 г.

Пунта Кана с Пиня Колада в ръка

Ако желаете да се потопите напълно в разказа за Пунта Кана, пуснете си тези песни една след друга, докато четете. Това са меренге и бачата хитове, които постоянно въртяха в бара на плажа и с които буквално ме посрещнаха и винаги ще ми навяват плажно настроение :)
El neg*o está rabioso
Perdi

Пристигнахме в Пунта Кана късно вечерта.


Беше вече тъмно, но въпреки това успях да усетя колко екзотично ухае около мен.


Разходих се из комплекса и стигнах до басейна. Беше очарователно красиво, но най-вече исках да зърна плажа.


Оставих го за следващия ден, защото нищо нямаше да видя посред нощите.


На другия ден видях най-атрактивното - нещото, заради което хиляди искат да посетят това място - плажът на Пунта Кана.


Водата... С осезаемо по-висока соленост от нашата, а и беше толкова синя, че имах чувството, че е боядисана. Не беше напълно прозрачна, а по-скоро като разредена с прясно мляко. Това, предполагам, се дължеше на пясъка, който пък беше бял като брашно, но не пепеляв, а с много приятна на допир консистенция.


Въздухът беше много влажен и леко прохладен, някак бананов, различен от българския. И палми. Безчет палми.


Първото, което си помислих, виждайки толкова палми над себе си, беше дали от тези палми не падат кокосови орехи и да не ме уцели някой случайно. Аниматорите доминиканци ми разказаха, че хаитяните се катерят по стеблото на всяка палма и с мачете обират кокосовите орехи. И това рисковано начинание правели за жълти стотинки...


Аз понеже съм голям фаталист, постоянно оглеждах дали не е останал някой орех и се оказа, че в курорта има няколко такива палми, но те бяха далеч от алеята за преминаване, така че възможността да издъхна от удар с кокосов орех намаля.


Най-невероятните ми моменти в Пунта Кана бяха, докато си лежах на шезлонга, скрита под сянката на някоя палма, пийвайки си коктейл Пиня Колада под звука на доминикански хитове, които се чуваха закачливо от бара край плажа.


Аниматорите често ме викаха за аеробика на брега, след това на водни танци и завършвахме със състезания по бачата и меренге, които кръшни доминикански мадами винаги печелеха.


После се връщах или във водата, или пак на шезлонга да се наслаждавам на прекрасните мигове. Честно да ви кажа, никак не ми се снимаше, защото нямаше да остане време да се забавлявам пълноценно.


Докато плувах във водата, на няколко пъти затварях очи и след това ги отварях отново и отново, за да се уверя, че не сънувам, че това, което е пред мен е реално. Искаше ми се всичките ми близки и приятели, които в този момент не бяха с мен да почувстват това, което изпитвах аз тогава. Въпреки че се славя с уменията си на плувкиня (време за лична реклама), не се осмелих да плувам навътре, защото имаше рифове и се страхувах да не докопам някоя екзотична риба или бодлив морски таралеж.


Доминиканците на моменти бяха адски досадни. То вярно, че това им е работата на аниматорите, ама понякога прекаляваха. Препичам си се аз на слънце и той идва и почва да ме разпитва. Разговорът така се развива, че се стига до: "Скъпа, виждаш ли я тази халка на пръста ми? Мога да я махна завинаги заради теб." Всичко си има някакви граници, а те определено не ги спазват. Ама то да беше само това... Но това е кулинарен блог, затова най-добре да не ви обяснявам що за разкрепостени люди са, а да ви дам рецептата за коктейла.


Коктейлът, който постоянно пиех там беше Пиня Колада. Правеха го с истински кокос, прясно мляко и ананас. И аз го направих така, но вие можете да използвате кокосово мляко.

Пиня Колада
Авторска рецепта, вдъхновена от оригиналната

Необходими продукти:
за 2 коктейла от 250 мл

100 мл кокосова вода
90 г пресен кокос
200 мл прясно мляко
90 г плодове от ананас (от компот)
250 мл сок от ананас
1 с. л. мед

Обработка на кокосовия орех: С помощта на чук и пирон направете дупка в кокосовия орех. Излейте водата в купичка и я прецедете през тензух. Сложете кокоса в кърпа и го ударете няколко пъти с чука, докато се счупи. Извадете бялата част и обелете частта, която ще използвате за коктейла.

Приготвяне на коктейла: В блендер поставете обелените кокосови парченца и прясното мляко. Смелете за половин минута, докато кокосът освободи соковете си в млякото. Прецедете сместа през цедка. Към полученото кокосово мляко прибавете кокосовата вода,  меда, сокът от ананас и плодовете му. Разбийте с няколко пулса, така че да останат малки парченца от ананаса. Ако желаете да направите коктейла алкохолен, добавете бял ром.


В късната част от деня ми беше по-комфортно да се плацикам в басейна.

 
Със семейството си не прекарах много време, защото те си поспиваха доста, а и са се наситили на тази красота, която аз тепърва откривах.


След няколко дни се запознах с двама руснаци и голяма част от времето си прекарвах с тях. Разхождахме се много, разказвахме си вицове, чудихме се и преоткривахме доминиканските нрави, различни от нашите. С една дума, усещаше се, че с тези хора сме от едно тесто и бързо-бързо се надушихме.


По плажа доминиканците често се опитваха да ни продадат пури, слънчеви очила, а дори и някои нелегални стоки. Да, ама нали знаете руснаците как се пазарят, а и доминиканците не остават по-назад, така че сделка в крайна сметка никога нямаше.


Приятелите ми руснаци не знаеха грам английски, да не говорим за испански.



Вечер, когато се събирахме и към руската ни компания се присламчваха доминиканци и американци, усилено си упражнявах трите езика, и по някое време мозъкът ми така прегряваше, че като трябваше да кажа нещо на баща ми, забравях на какъв език да му говоря.


След вечерята имаше представления в един театър, който е в самия комплекс. Изнасяха концерти, пиеси, фокуси, развлекателни сценки.


Два-три пъти ходихме и на дискотека. Дискотеките по тези ширини нямат нищо общо с нашите - там всеки танцува с всеки. Мъжете канят дамите на танц, независимо дали се познават или не. Неучтиво е да се откаже. Аз съм такъв темперамент, явно по-студен, но не ми е най-приятното нещо на света да танцувам с непознати. Все пак, от уважение към културата им, го преживях.


В деня, в който трябваше да си тръгнем, осъзнах, че не съм направила никакви снимки на околността. Грабнах камерата и кажи речи с куфара в ръка, поснимах като за последно.


Зарекох се, че каквото и да става, ще се върна някой ден на това място.

19 коментара:

  1. Райско място показваш, Зори! :) Толкова е зелено и слънчево! Уникални кадри, които определено ме накараха да си помечтая за този красив плаж с Пиня Колада в ръка! :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно място! Благородно ти завиждам!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пожелавам ти някой ден да посетиш това място, Рали!

      Изтриване
  3. Пожелавам ти от все сърце, мило, слънчево момиче пак да заровиш крака в белият пясък и да се потопиш със затворени очи в синия коктейл на Домениканките плажове. Прекрсни снимки! Тази твоя рецепта за Пиня Колада на мен доста ми прилича на Batida de Coco - опитвала ли си го? Това е национално бразилско питие - с кокосово мляко, бял ром и понякога други плодове. Може да се приготви и в безалкохолен вариант и е малко по-леко и не толкова сладко, колкото Пиня Колада-та, която се предлага в България.
    Благодаря ти за слънчевото настроение, Зори! Така ме усмихна!
    Прегръдка от мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, мила Ирме! Не съм го опитвала, даже не съм го чувала това питие, но много ме заинтригува, защото обичам кокос. Сигурно много ще ми хареса. А аз пиех Пиня Колада-та в безалкохолен вариант, че никак не държа на алкохол :)
      Прегръдка!

      Изтриване
  4. Зори, пуснах си музиката, разглеждах, представях си, че ми разказваш лично и от сърце ти пожелах пак да се върнеш там и още повече впечатления да събереш. Страхотен разказ, благодаря за подарените мигове. ;)
    Както и за коктейла, със сигурност ще се изпробва, защото го харесвам много, а липсата на алкохол е още овече по моя нрав. :)
    Поздрави сърдечни! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Гери! А и за това, че си послушала заръката ми за музиката :)))
      Лека вечер!

      Изтриване
  5. Много екзотика, много красота! Пожелавам ти, Зори да се връщаш отново и отново! Благодаря ти, че сподели всички тези емоции с нас! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Кате! Ще споделям емоции, докато има!
      Поздрави!

      Изтриване
  6. Ех, че хубаво пътешествие! И музикалното оформление много добре допълваше разходката! Пожелавам ти пак да се върнеш там :) Пък защо не и аз да се озова там! Красота! :)
    Усмивка от мен и благодаря за удоволствието :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Тики! Знаех си аз, че ще си пуснеш песничките ;)) И ти да се озовеш там ти пожелавам!
      Поздрави!

      Изтриване
  7. Ау, Зори! Каква екзотика! Някой ден може и да се навия да отида до такова място. Не че не искам , напротив, но все още не съм склонна да се прежаля за такъв полет;) Балък!
    Прекрасни снимки! Прекрасни! И нека такива са и задаващите се празници!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марте, ако само дължината на полета те спира, да знаеш, че не е тежко. Ама аз по принцип обичам да летя де, само като се замисля колко километри съм навъртяла през изминалата година по въздух...
      Хубави празници и на теб!

      Изтриване
  8. Музика не си пуснах, че съм на работа, а как вали в момента, така ми вдигна настроението, така се посмях и си изчетох всичко с кеф! Страхотно и приказно! Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Павлинка! Прегръдка!

      Изтриване
  9. Без малко да пропусна тази и предходната ти публикация,Зорничка!Ех,че тен си събрала :) .
    Страхотно място,много се радвам,че така интересно си оползотворила престоя при татко!
    Пожелавам ти безброй много пътувания още!

    ОтговорИзтриване
  10. Анонимен1 юли 2014 г., 8:30

    Хубави снимки, но разказът....просто снимай. Не всеки има дарба да пише :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Като не ти харесва, не чети. По-просто не може да бъде.

      Изтриване

Благодаря Ви за отделеното време!