Моят холивудски филм

За мен няма по-велико изкуство от киното и хората, които ме познават, знаят, че съм абсолютен киноманиак. Обичам всякакво кино и всички жанрове, защото в почти всеки филм намирам поука и нещо за себе си. Имам десетки любими актьори и често си правя киномаратони вкъщи, когато челядта спи - например последният беше "Седмица с Дъстин Хофман". Ежеседмично ходя на кино, често цитирам реплики от филми във връзка с някоя ситуация, с една дума - постоянно съм във филма! И никога няма да забравя предпоследното си американско пътешествие през лятото на 2013г.

След сагата с ДисниЗАГУБленд, сутринта отново ни натовариха на автобуса и потеглихме за Холивуд. Екскурзоводът отново беше тъпият китаец и макар че ме смъмри, задето съм се изгубила (какъв нахалник!), изобщо не го отразих, защото предчувствах, че днес ще имам прекрасен ден и всичко ще върви по мед и масло! Още в автобуса, незнайно как, но се натъкнах на едно момиче на моята възраст (тогава на 23), от "тук-ще-ви-излъжа", но не помня дали беше от Узбекистан или Казахстан, запомних само, че Фейсбук е забранен в страната им и че са много консервативни. Седнах до нея и много бързо се сприятелихме и си допаднахме. Оказа се, че тя е единствената друга луда, която срещнах, решила да обикаля Америка сама. Пътят до Холивуд не бе никак кратък, затова имахме време да си разкажем житие и битие и с всяка дума осъзнавахме колко много си приличаме. Слязохме от автобуса и ни дадоха едва 20 минути за Музеят на мадам Тюсо.

Двете с нея бяхме като пощурели!

Направихме си снимки с голяма част от любимите ни актьори, което може и да не изглежда кой знае какво отстрани - ще кажете, е, голяма работа, някакви си восъчни фигури!

Но не е така, защото тези фигури са в реални размери, т.е. ти разбираш реално как би изглеждала любимата ти знаменитост до теб.

Толкова се въодушевих, че имах усещането, че в действителност се снимам с тези хора.

И може и да ви прозвучи налудничаво, но настръхнах до Том Ханкс, Ал Пачино и Мерил Стрийп.

Снимах се с много звезди, но ще ви покажа само кадрите, на които узбекистано-казахстанската ми приятелка ме беше фокусирала.

Като излязохме от музея се разходихме на алеята на славата. Нямах време да я обходя цялата и да открия любимите си звезди, но се радвам, че пред мен изгря тази на Хичкок - вторият най-велик след Спилбърг в личната ми класация.

И понеже нямахме никакво време, бързо реших да се изпружа и аз на алеята за заветна снимка. Хубаво, ама чак сега забелязвам, че съм застанала до звездата на Голямото пиле от Улица Сезам.

Явно алеята още тогава ми е намеквала нещо, например, че три години по-късно, ще съм с размерите на голямо, жълто, че и бременно пиле и с точно толкова мозък :)

Потеглихме към дестинацията, която очаквах от момента, в който си резервирах екскурзията - Юнивърсъл Студиос.

Тук започна моят рай, моята най-голяма мечта по това време, моят сбъднат сън!

Забравих за "тъп китаец", за празния вече седми ден корем, забравих, че съм човек и че съществувам, защото летях!

Бях на мястото, където са се разхождали хора, които стотици пъти са ме разплаквали, разсмивали, разтапяли. Хора, които са създали умопомрачителни шедьоври. Хора, които историята на киното ще помни винаги.

Първоначално имаше няколко задължителни места, които трябваше да посетим с групата, емблематични за Юнивърсъл.

Разведоха ни с едно влакче из огромния обект, показаха ни как правят дъжд, вятър, сняг.

Беше толкова впечатляващо, че не спирах да се хиля като ряпа и гледах да си обръщам главата, за да не ме помислят пасажерите за куку. Ама явно не бях единственото куку, защото новата ми приятелка също не можеше да скрие радостта си.

Показваха ни къщи от различни филми, а на един екран пред нас се излъчваха и сцени от съответните моменти, които ние сравнявахме на живо.

Беше абсолютно смайващо, защото бях гледала всички тези филми и изведнъж станах част от тях.

Минахме покрай едно езерце, което уж е море във филма, един човечец го нападна и изяде акула, после стана някакво късо съединение, подпалиха се газови бутилки, а говорителят повтаряше: "Хора, нещо наистина не е наред! Не се шегуваме, има авария! Може би всички ще умрем!".

Минахме покрай още места, където уж трябваше да умрем и в следващия момент я чух... Музиката от сериала "Отчаяни съпруги".

Сериал, чиито сезони изгледах 6-7 пъти и все още продължавам да гледам, когато искам да си повдигна духа.

Емоционално избухнах повече и от децата в Дисниленд и даже помня, че тук проплаках от щастие.

Да видя на живо къщите на Бри, Габриел и другите ми любимки беше неописуемо!

Ще спазя традицията в разказите си и точно сега ще ви пренеса на Уистерия Лейн с рецептата за един перфектен пай, който може да поднесе само изрядната и неповторима Бри Ван де Камп.

Пай с боровинки

Необходими продукти:

за тестото:

360 г бяло брашно (2 и 1/2 ч.ч.)

110 г пудра захар (1 ч.ч.)

ванилия

щипка сол

230 г студено масло (1 ч.ч.)

2 големи яйца

за плънката:

600 г пресни или замразени боровинки

150 г захар

40 г натурално пшенично нишесте

6 с. л. вода

допълнително:

1 яйце за намазване

Приготвяне на тестото:

В купа смесете брашното, пудрата захар, ванилията и солта. Разбъркайте ги добре и прибавете маслото, нарязано на кубчета. Разбъркайте с ръка до образуване на трохи. Прибавете яйцата и бързо оформете тесто. Увийте го във фолио за свежо съхранение и го оставете в хладилника за 1 час. Разделете тестото на две равни части и разточете едната върху набрашнен плот на кора с дебелина 4 мм. Изрежете кръг с диаметър, по-голям от този на формата, в която ще печете и го прехвърлете в нея. Оформете тестото равномерно, притискайки го, където е необходимо. Надупчете го с вилица и го покрийте с кръг хартия за печене. Изсипете 1 чаша суров боб върху хартията. Оставете формата във фризера, докато фурната загрее до 200 градуса. Изпечете основата за 5-6 минути, махнете боба и хартията и печете още 2-3 минути.

Приготвяне на плънката:

Сложете боровинките в малка касерола заедно със захарта. Бъркайте на слаб огън, докато захарта се разтопи. Размийте нишестето във водата и го прибавете към боровинките. Оставете сместа на котлона за около 5-6 минути или докато се сгъсти. Оставете я настрана да се охлади.

Приготвяне на пая:

Изсипете охладената боровинкова смес върху изпечената основа. Разточете остатъка от тестото на кръг с дебелина 4мм и с метален резец направете няколко дупчици. С част от тестото направете плитки и други форми по желание.

Важното е да работите с много студено тесто, за да не се деформира при оформянето на декорациите. 

Намажете пая с разбито яйце и го изпечете на 200 градуса, докато стане апетитно златист.

Отдалечихме се от Уистерия Лейн и се запътихме към филми на Спилбърг.

Тук ни показаха една много голяма сцена от "Война на световете", но аз още мислех за "Отчаяните" и не вникнах достатъчно.

Последва мотел Бейтс от "Психо" на Хичкок и познайте кой излезе оттам?! Покойният Антъни Пъркинс, с нож в ръка, тичащ към нас  и със страховит вид като от знаменитата сцена с убийството във филма.

Тук всички се разкрещяхме, защото дубльорът беше негово абсолютно копие!

После страстите се поуспокоиха, показаха ни как имитират езерца, рекички и други нежни нещица, които вече съм забравила.

Слязохме от влакчето и се наредихме за следващата атракция. 

В една голяма зала ни проведоха дълга лекция за техниките на снимане на филми, за това как правят различни ефекти, отговориха на много въпроси, които си задаваме, например защо зеленият екран е зелен, за озвучаването и още много, много интересна информация, поднесена по уникален начин.

Викаха доброволци от публиката за някои скечове и "срязаха" ръката на една жена с нож. Сигурно се питате "Как"? Ножът бил направен от топящ се материал. Тук снимах няколко клипа, за да не забравя някоя велика подробност от тайните на Холивуд. Няма да се впускам в детайли, макар че искам всичко да ви изпея, но знам, че ще ви отегча.

Разходихме се с тюркската ми приятелка, направихме си няколко снимки с интересни герои и създания.

Изведнъж, тя, безстрашната, отсече: "Отиваме в Къщата на ужасите!".

И аз, да ви кажа, не си падам по ужасите, защото после сън не ме лови, но едно любопитно дяволче все ме тегли да гледам нещо страшно и после със седмици да го мисля.

На вратата ни предупредиха: "Без снимки и без да пипате актьорите - те ще се движат близо до вас, но няма да ви докоснат, не ги докосвайте и вие!". Викам си аз, какви пък са тези актьори, хайде сега, голяма работа, влизаме.

Животът ми се стъжни още на входа. Моята "смела" дружка застана зад мен, вкопчи се в тялото ми, а аз, като някакъв щит, едва ли не я вардех. Аа, не! Не може да продължава така, казах си! И понеже сме в колона по един, реших да се залепя като пиявица за раницата на едно момче пред мен по същия начин, по който и другарката се беше закачила отгоре ми. Обърна се той да види какво се случва, насред истеричните викове на вещици, зомбита, пролята кръв и ръкомахащи към нас мумии. Погледнах го супер сериозно и му казах: "Съжалявам, знам, че не е много приятно така, обаче това е положението, умирам от страх!". Е, помисли ме за луда и дори не се усмихна, но на кого му пука, все някак трябваше да премина през този кошмарен лабиринт. То не бяха живи скелети, караконджоли, касапи с триони, режещи месо - пълен ужас! И всичките тия чудовища квичаха и ни препречваха пътя. Честно, тези 5-10 минути ми се сториха цяла вечност и щом излязохме, половин час реанимирахме на една пейка.

Посетихме още няколко атракции, но те не бяха чак толкова зверски и...

Охх, искам да кажа една дума, която ми хрумна за случая, нали няма да ми разсърдите? Изчервалачващо вълнуващи!

Последната, която посетихме, бих могла да класифицирам като такава - Джурасик парк. 

Предупредиха ни - пазете фотоапаратите си, по някое време ще ви залее вода.

Качихме се в едно симпатично влакче, което ни отведе в света на динозаврите.

Всичките изкуствени животини, които видяхме са участвали в поредицата. Някои пасяха трева, други се боричкаха, трети ни плюеха, разбирайте пръскаха с вода. После ни нападна и огромен Т-Рекс, гони ни, опитва се да ни захапе и кулминацията беше, когато се озовахме зад внушителните му челюсти, спуснахме се по почти отвесен склон и ни обляха с вода или по-точно, буквално ни изкъпаха след дългия и емоционален ден. Е, не е като да нямахме нужда :)

Двете аверки, мокри като кокошки, се отправихме към изхода за срещата с групата.

След автобуса пътищата ни щяха да се разделят - тя заминаваше за Дисниленд, а аз се отправях към летището на Лос Анджелис.

Прегърнахме се и си обещахме, че ще изпълним животите си с приключения и щастливи мигове.

Иска ми се да мога да ѝ пиша, да ѝ разкажа за живота си три години по-късно. Иска ми се да знам дали родителите ѝ най-после са склонили тя да се омъжи за момчето, което обичаше тогава. Иска ми се да знам дали е била щастлива през тези три години, да науча как се развива "нейният филм", ала знам, че нашите "филми" вече никога няма да се срещнат. Но по-важното е, че ние заедно създадохме наша обща продукция в незабравимия Холивуд и Юнивърсъл Студиос.