четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Аз, Дисниленд и един тъп китаец*

Честно казано, изобщо, ама ИЗОБЩО не ми се подновява поредицата за Америка. Коремът ми пречи да седна като бял човек и да напиша пет реда, сложила съм си лаптопа на краката и едва виждам буквите, а дивият Станимир подскача около мен и крещи: "A car! A car!" (кола, кола). Решавам, обаче, да се прежаля и да довърша започнатото, защото животът си тече, скоро ще имаме и друг бебешок и съвсем ще забравя последните емоции от американската ми екскурзия.

Привечер е. След Шоколадовата фабрика, близо 3 часа сме били в аутлет близо до Лос Анджелис, от който купих малко подаръци и готини кухненски аксесоари, които не съм виждала в България. Закарват ни в страхотен 5-звезден хотел, а от стаята се вижда Ел Ей.


Магия! Като малко дете в сладкарница, почвам да се радвам на стаята, зареждам си ваната с гореща вода и ароматни соли. Дори си поръчвам рум сервиз за 35 долара (да му се не види!), защото бях изкарала само на шоколад от фабриката. Отпускам се във ваната и после си лягам, защото знам, че трябва в 7:00 да съм при групата. Заспивам с леко тревожно чувство.


Поредната сутрин от екскурзията - изпълнена с очакване, емоции, любопитство, но странно защо, този път и притеснение (за първи път!). Качвам се в автобуса и всичко изглежда нормално.


Виждам екскурзовода, този път е друг и след две реплики осъзнавам, че той почти не знае английски. Бръщолеви на китайски най-важното и хвърля две три пренебрежителни думи и за мен, колкото да не е без нищо. Ядосвам се и го нареждам наум, но си трая.


Пътуваме близо час и половина и накрая стигаме до приказното място - Дисниленд.


Всички изхвърчат от автобуса като полудели, но на мен ми трепери под лъжичката. Отивам при китаеца - екскурзовод и му казвам: "Къде е срещата на групата и в колко часа?" Отговаря: "След 6 часа, на централния вход." Аз продължавам: "Кой централен вход? Онзи там ли?" Той: "Да." Още по-стресната, му казвам: "Дайте ми телефонен номер, защото имам натрапчивото чувство, че ще се изгубя, а и все пак съм сама", а дивакът се разсмя и ме обяви за луда: "Как ще се загубиш, бе? Толкова хора има!". Като ми даваше номера си се зачудих как да го запиша и толкова му бях набрала, че го кръстих "Tup kitaec" (тъп китаец). Остави ме той, групата се пръсна и се почна забавлението.


Приказките оживяха!


Насладих се на всеки един момент и не снимах почти нищо.


Всичко бе толкова реалистично и омайващо, сякаш отново бях дете.


Толкова бе прекрасно в къщата на Снежанка, в двореца на Красавицата и звяра, в чашките за чай на Алиса и в подводницата на Немо!


Видях спящи красавици, Рапунцели, Аладини и кого ли още не!


Джак Спароу и Питър Пан ми целунаха ръка, а Тарзан ме привестства в къщата си на дървото.


Редих се на опашките редом с децата и родителите им, за да чакам за всяка атракция и бих казала, че за 5 часа обиколих най-важните и забележителни места.


Точно тук беше сладката част от деня, затова именно сега ще споделя и сладка рецепта за 


Шоколадова палачинкова торта
Необходими продукти:

за 10 палачинки:
Адаптирано от food network

4 яйца
1 ч. ч. прясно мляко
1/2 ч. ч. брашно
1/4 ч. ч. неподсладено какао
2 с. л. захар
ванилия
щипка сол
3 с. л. разтопено краве масло +3 с. л. олио за печене

за крема:
200 мл сметана (35%)
пудра захар на вкус
ванилия

за ганаша:
50 мл сметана
50 г черен шоколад


Смесете продуктите за палачинките и разбийте сместа до хомогенност. Изпечете десетина палачинки, като преди всяка, добавяте в тигана смес от масло и олио. Оставете ги да се охладят и ако желаете, ги изрежете с помощта на една обърната чиния и нож за пица, така че да се получат идеално кръгли блатове. За крема разбийте сметаната с пудрата за кратко, докато сметаната придобие вид на хубав крем.


Подредете тортата като редувате палачинка с крем. Най-отгоре завършете с крем и измажете тортата, доколкото е възможно. Кипнете сметаната, свалете я от котлона и прибавете начупения черен шоколад, разбъркайте добре и оставете сместа да се охлади.


Залейте тортата, когато ганашът е леко стегнал, но ако се е втвърдил прекалено, го сложете за няколко секунди на котлона, за да се втечни. Декорирайте я с оцветен сметанов крем и захарни перлички.


Приказката продължаваше, но натрапчивото чувство не ме напусна през цялото време, затова час преди срещата, аз реших да се запътя към централния вход. Дисниленд бе с размерите на малък град, така че ми отне около половин час стигна до нещото, което китаецът ми бе казал, че е вход. На мястото нямаше и помен от моята група. Започнах да се тревожа и се обадих на китаеца. Каза, че вече са се събрали няколко човека и чакат останалите. Тогава вече окончателно разбрах, че се случи. Изгубих се. Изгубих се в Дисниленд.


Започнах да подтичвам насам натам като муха без глава, питах всеки срещнат полицай къде е тоя вход и всеки ми казваше нещо различно. Никой не знаеше какво е имал предвид китаецът. Продължих да му звъня и да го карам да ме упъти, а той само повтаряше: "Екзит! Екзит! Мейн! Мейн". Какъв "екзит", какъв "мейн", нали ми каза на главния вход?! Сега изведнъж на екзит обърна!


Крещях, псувах на български, но резултат - тц. С ужас установих, че след 30-минутно лутане, батерията на телефона ми падна. Не знам как в един момент се озовах извън самото съоръжение Дисниленд и бях в частта, в която имаше хотели и паркинги. Като окаян и безнадежден корабокрушенец, седнах на един тротоар, хвърлих си чантата в райграса и просто се разревах с глас.


Нито знаех в кой град или местност е хотелът ми, нито имах телефон, нито достатъчно пари, за да си наема хеликоптер, да изхвърча при китаеца и да му откъсна главата. Видя ме един полицай и ме посъветва да отида в някой от хотелите и да ги питам за автобус, който да води до моя хотел. Чакай малко... До кой хотел? Та аз дори не му знам името! И как да го знам, щом съм с група, чийто екскурзовод уж се грижи за нея!


Сълзите ми шурнаха още по-силно. Влязох в първия хотел и отидох на рецепция. Видях две излъскани и костюмирани дами, а аз - рошава и подута от рев, се приближих към тях и през сълзи обясних, че съм се изгубила.


Момичетата много се притесниха и веднага се заеха с  мен - настаниха ме да седна, донесоха ми вода и бисквитки и дори ме попитаха дали не искам психолог! Казах им, че единственото, което искам е да се прибера в хотела си.


Дамите бързо се задействаха, намериха зарядно за телефона ми, включиха го и първата им мисъл, разбира се, бе да се свържат с екскурзовода ми. Взеха телефона ми и го набраха. В момента, в който той вдигна, тя погледна към дисплея, за да види как е изписано името му и разтревожено и супер сериозно каза: "Hello, Mr. Tup kitaec!" (Здравейте, г-н Тъп китаец!). Както уж се превивах от рев, познайте дали в този момент не паднах на земята от смях! Рецепционистките вече сериозно решиха, че съм за лудницата, ама на кого му пука, важното е да се знае, че китаецът е тъп!


Въпросният се разкрещя по телефона и каза, че са ме чакали цели 10 минути и накрая тръгнали, т.е. преди 30 минути и нямало как да се върнат за мен, да съм се оправяла! Дали знаеше името на хотела?! Със сигурност, ама на китайски! Момичетата едва разбраха района, в който е хотелът и се оказа, че трябва да съм в някой от общо 10. Започнаха да звънят подред на всички хотели в местността и чудо!!! Още на второто позвъняване ме откриха! Извикаха ми такси, написаха му някаква фактура за 200 долара (представете си колко път има до въпросния хотел!), дръпнаха го настрана и му обясниха случая.


Като се сбогувахме, едва не ги разцелувах. Нито бяха длъжни да ме спасяват, нито да проявяват такава загриженост и внимание. Това е истинска човечност и манталитет, който на мен ми е много далечен в заобикалящата ме среда. Откриха ми хотела, платиха ми транспорта и привечер (около 3 часа след пропуснатата среща с тъпия китаец), се прибрах, направих си отново една хубава вана и си поревах подобаващо. 


* С тази публикация нямам за цел да обидя китайския народ. Тук визирам само и единствено човека, заради когото преживях този голям екшън и стрес.

10 коментара:

  1. Ох Зори,
    Супер много се смях с този Tup Kitaec :D И сега като се сетя и пак смешно ми става.
    Не си и представям какво си изживяла..., но като се замислиш, била си в Disneyland и си намерила добрите феи да те спесят :)

    Целувки,
    Дени

    ОтговорИзтриване
  2. Хихи, смях се от сърце до сълзи..., И аз имам случай / повече забавен/, с тъп китаец, мой домакин в Цюрих. Изглежда са повече от един....
    С усмивка
    Мария

    ОтговорИзтриване
  3. Хихи, смях се от сърце до сълзи..., И аз имам случай / повече забавен/, с тъп китаец, мой домакин в Цюрих. Изглежда са повече от един....
    С усмивка
    Мария

    ОтговорИзтриване
  4. Хелоу Мистър Тъп Китаец :))))
    С глас съм се смяла, хахахаххаа
    Много готин разказ... спомени ти остават поне.

    ОтговорИзтриване
  5. Сладурана, добре че надникнах тук, че да ми повдигнеш духа, защото хич ме няма напоследък с настроението! Обичам твоите разходки и винаги се забавлявам много, но искам да почертая отново, че тортичката е една истинска прелест, цветна и слънчева като теб самата!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  6. Зори, такава хубава история отдавна не бях чувала или чела! Прекрасен разказвач си! Да се надяваме, че малките разбойничета ще ти дават възможност за писане и когато второто се появи извън корема на мама :-)
    Тройни прегръдки - за теб, за малкия (скоро - вече батко) и още за нероденото бебче!

    ОтговорИзтриване
  7. Зоринкооо,
    Така се смях, че стреснах Велико :D
    Хем ми е смешно, хем ми иде да го пречукам този китаец. И през цялото време си имам твоя глас в главата като разказвач, с твоята интонация и всичко както си му е редът :D

    Деси

    ОтговорИзтриване
  8. Много красиви снимки, интересно място и вкусна рецепта си споделила, Зори! Важното е, че историята като в приказките на Дисни е с щастлив край. А този китаец заслужава "много поздрави" на цялата си фамилия на български.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Голяма си скица, да знаеш:)) Добре, че поне английски знаеш, иначе не ми се мисли:))
    Ще се почерпя и тортичка, няма начин:))

    ОтговорИзтриване
  10. Харесва ми стилът ти на писане, чета с удоволствие :).
    Много често ми се налага да комуникирам с такива китайци с много силен акцент...
    Бих му се разкрещяла ако ми се случи подобно нещо.

    ОтговорИзтриване

Благодаря Ви за отделеното време!