Кордон бльо в Гранд Каньон

Как да опиша изчерпателно с думи нещо неописуемо? Как да направя достатъчно добра снимка, като дори погледът ми не може да обхване магичната гледка? Как да ви предам чувството, което изпитах, носейки се над тази величествена скална маса под съпровода на музиката на Енио Мориконе? Не мога да ви го опиша, пожелавам ви да го видите!

На сутринта, след деня в Лас Вегас, с китайската група се отправихме към следващата дестинация - Гранд каньон. Още като уреждах екскурзията, имах възможност да избера как точно да се насладя на Каньона - да се запиша на езда из ранчото, което беше там, да плавам с лодка по реката в Каньона, да се кача на една конструкция, наречена Skywalk, един вид тераса над пропастта и най-скъпото удоволствие - разходка с хеликоптер над огромните скали. Като човек, който живее за мига, кое мислите, че избрах? :)

В ранни зори потеглихме с автобуса. По пътя успях да задремя 2-3 пъти, но не изпуснах кой знае какво. Наоколо беше сиво, прашно, без растителност, без сгради и хора. Китайският екскурзовод, този път мъж, каза, че спираме на Хувър Дам.

Поосвестих се набързо и отидох да щракам снимки при групата. От това, което успях да видя, не останах много впечатлена. Сбирщина камънаци, плюс това правеха и някакво реставриране, което дори не заснех.

Повече ме грабнаха едни кактуси и разни дребни камъчета, които другите подритваха, а аз грижливо си подредих за паметна снимка от мястото.

Екскурзоводът като видя, че сама си редя и снимам, дойде при мен и ме пита дали не искам да ме снима с моя апарат за спомен, но отказах. Толкова се бях вглъбила в това да почувствам всяко едно кътче, до което се докосвам, че изобщо не ми беше важно да ме има и мен снимана с пейзажа.

Потеглихме отново. Докато пътувахме, екскурзоводът обяви: "Сега ще се случи нещо много вълнуващо. Всички ще получите 5-минутен безплатен масаж.". Автобусът зави по някакъв каменист път и започна да друса. Китайците и другите чужденци бяха във възторг! Ама толкова им било готино така като тресе! Щях да умра от смях с тези скици, които явно не бяха посещавали нашата родина.

Стигнахме до ранчото край Гранд каньон, което е част от природния парк.

Посрещнаха ни няколко каубои и започнаха да ни развеждат.

За разлика от другите екскурзианти, които през цялото време гледаха празно и се чудеха на коя пейка да поседнат, аз бях на всяка манджа мерудия, както се казва. Исках всичко да чуя, всичко да заснема.

Постоянно сменях обективи, правех акробатски изпълнения, за да запечатам всичко, което ми грабва окото. В един момент, дори конете ме гледаха умно и сигурно са си мислили: "Тази не е в ред".

Започнаха да ни разказват за историята на Западна Америка.

 Пяха песни, показваха как се обяздва и оседлава кон.

Толкова беше вълнуващо, че изобщо не усетих 43-те градуса температура на въздуха.

Старинно и мистично беше наоколо, сякаш животът бе спрял.

Огледах подробно всички дървени къщурки и някак всичко беше като филмов декор.

За няколко часа бях напълно във филма, или по-скоро бях оператор, който го заснемаше.

Китайците пък, даже и мен надминаха по наивност - като им казаха, че в това корито има злато, щяха да се избият да ровят в черната кал.

Заведоха ни в един старинен музей с препарирани животни, но тъй като не съм почитателка на този тип изкуство, нямам снимки от там. Събраха ни в кръг и ни разделиха на няколко групи от по четирима души. Китаецът започна да обяснява: "Сега трябва да решим, от всяка група, кой ще е отпред в хеликоптера. Желаещи?" - гробно мълчание. Китаецът отново подхвана: "Да ви обясня - който е отпред, ще вижда всичко от всички страни, дори и под себе си, защото подът е стъклен". Всички групи стигнаха до консенсус кой ще е отпред и като дойде ред на нашата, вдигнахме едновременно ръце аз и още едно момиче. Спогледахме се и аз си казах: "Сега или никога, бъди нахална, стига си се правила на светица!". Казах на всеослушание: "Вие тримата сте си приятели, а аз съм тук сама, така че аз трябва да съм отпред". Какво да каже момичето, примири се и пристъпи назад. Усмихнах се мислено и се възхитих на себе си, как така успях да обера каймака - та аз винаги оставам с пръст в уста в такива ситуации?!

 Имаше една каравана, в която предлагаха храна и ни дадоха половин час да се нахраним.

След като видях изкусно изработената табела, останах с големи очаквания за менюто. Ама и аз съм една фантазьорка... Обраха ме. Дадох 15 долара за един невзрачен бургер, 4 картофа, 2 соса и 1/3 кочан царевица.
Рецептата, която избрах за публикацията, е далеч по-вкусна от това, което те ни поднесоха, но по-нататък ще разберете от какво е вдъхновена. Освен това, я свързвам и с Америка, тъй като я приготвях в единия ресторант.

Пиле Кордон бльо
Адаптирано от Waterford - The Seafood Grille

Необходими продукти:
за 4 порции

За рулцата:
2 пеперуди пилешки гърди
8 резена прошуто
4 шепи микс от сирена - моцарела, чедър и обикновен кашкавал
шепа спанак
2-3 с. л. брашно
2 разбити яйца
няколко супени лъжици галета
олио за запържване

За салатата:
4 домата
2 скилидки чесън
2-3 с. л. вода
няколко листа пресен босилек
малка бучка краве масло
сол и пипер

Разделете пеперудите пилешки гърди на 2 части, така че накрая да имате 4 пържоли. С помощта на готварски чук, под стреч фолио, изтънете пилешките гърди, като внимавате да не станат прекалено тънки и да се скъсат. Поставете едно филе пред себе си и сложете по 2 резена прошуто, един до друг. поръсете с малко сирена и поставете бланширания за кратко спанак. Завийте плътно на руло и захванете с дървени клечки, така че да не се разпадне. Оваляйте в малко брашно, след това в яйцата и накрая в галета. Повторете процедурата с всички филета. Запържете ги до лек златист цвят и ги прехвърлете за около 15 минути в предварително загрята на 220 градуса фурна, за да се досготвят. Нарежете доматите на кубчета и ги сложете в тиган на умерен огън, заедно с малко вода, нарязан на филийки чесън и босилек. Сгответе за 2 минути, подправете със сол и пипер, сложете кубче масло и свалете от котлона. Махнете клечките от Кордон бльо, нарежете по диагонал и поднесете с топлите домати.

Натовариха ни на една каруца и потеглихме към пистата, откъдето излитат хеликоптерите. Вече започна леко да ми трепери под лъжичката, но имаше един много приятен човечец от персонала, който пускаше страхотни шеги и ни настройваше така положително за полета, че повечето ми притеснения се изпариха.

Когато хеликоптерът се приземи, не се чуваше абсолютно нищо и чакахме сигнал с ръка, за да тръгнем към него. Аз нали бях голям баровец - на предната седалка, та се качих първа. Сложих си слушалките, пилотът ме поздрави и ми каза да не пипам копчетата пред мен, защото не се знае с кое ще се отвори я прозорец, я врата, я двигателят щял да изгасне... Настръхнах от ужас и застанах като препарирана (По-късно, като слязохме от хеликоптера, сподели, че се е пошегувал...).

Изведнъж усетих как се откъснах от земята и се наклоних рязко надолу, докато хеликоптерът бързо започна да се издига нагоре. Зазвуча любимият ми Енио Мориконе и малко по малко се понесохме над един от най-големите каньони в света!

Трудно ми е да опиша как се чувствах в този момент. По-скоро ще ви кажа какво си мислех: "И ако сега падне хеликоптерът, какво от това? Толкова сме нищожни пред тези горди масиви".

Помня, че не чувствах страх, а по-скоро гордост. Сякаш бях господарка на света. Сякаш вече можех всичко и дори убиването на омари в ресторанта и вида на умопомрачителния кит, ми се сториха незначителни преживявания.

Всъщност, на снимките изглежда далеч по-плитко, отколкото е в действителност. След като се приземихме, отново се качихме в каруцата. Най-възрастният каубой седна до мен и започнахме да си говорим.

Разказваше как биволът е бил буквално свещен за хората, които са населявали тези земи преди години. Обясняваше, че ако човек се изгуби някъде из тази пустош, вероятността да оцелее е минимална, защото в района почти няма вода. Все такива интересни неща, от кухнята. И като казах кухня, разбира се, че го попитах с какво се хранят. Последва сериозен отговор: "Със змии, скорпиони, кожи...". След потресената ми физиономия, американецът се разсмя и каза: "Що за въпрос е това? Ти с какво се храниш? С пиле, яйца, сирене, с това се храним и ние". Това беше и причината да избера именно Кордон бльо - защото съдържа и трите съставки.

Като слязохме от каруцата, се качихме за пореден път на по-модерната каруца и потеглихме на дълъг път. Част от мен остана да се рее над онова синьо небе, под звуците на космическа музика и на собствените ми мисли.