Ментово-шоколадов чийзкейк/Mint chocolate cheesecake

Преди един месец дойдох в Провинстаун, Масачузетц. Започнах да работя в един ресторант, а впоследствие и във втори. Първата седмица миех чинии и чистех пода. Преживях го тежко, защото не го очаквах. Сетих се за Рокфелер, който е бил с 1 долар в джоба, когато е започнал кариерата си. С такива мисли се утешавах и по-късно всичко си дойде на мястото – преместиха ме в Преп кухнята – мястото, където се режат продукти, измерват се на порции, чистят се миди, стриди и други такива. Освен това ми казаха и че ще работя в Пица Кичън. Там се правят пици, панини сандвичи, поднасят се десерти (които не се правят в ресторанта, полуфабрикати са), някои разядки и още няколко неща. Всичко това вече започна, във вихъра си съм. В другия ресторант пък съм на салтетата (т.е. тиганите), понякога на грила или на фритюрниците. Отвреме навреме правя салати и пици. Не знам как да се изразя, освен да ви кажа, че е голям кеф. Най-много ми харесват дните, в които има толкова много поръчки, че в един момент не знаеш какво точно правиш. Допада ми хаоса, който понякога се създава в кухнята и това, че ми се дава възмоност да го овладявам. Това по принцип е задължение на шеф-готвача, но и аз като част от екипа чувствам, че допринасям.

I came to Provincetown, Massachuzzets a month ago. I started working in a restaurant, after a while, started working in another one too. During the first week I was washing dishes and cleaning the floor. I went hardly through this, because I didn’t expect it. At that moment, the story about Rockefeller came to my mind – that he has one dollar in his pocket, when he started his career. These are the thoughts that made me feel better and everything came to its place later – they removed me in the Prep Kitchen – where we cut products, measure them into portions, clean mussels, oysters and etc. They also told me I will be working in Pizza Kitchen. There we make pizzas, panini, serve desserts (not made in the restaurant), some appetizers and some other things. In the other restaurant I work on the salte, on the grill sometimes on the fry. I am making pizzas and salads from time to time. I don’t know how to put into words all this, I just can say I am having a great time! The days I like most are when the restaurants are busy. There are so many tickets, that you don’t know exactly what you are doing. I like the chaos in the kitchen and that I am allowed to get things under control. This is Chef’s obligation, but as a part of the team, I feel that I also contribute to it.

Работя с продукти, които никога досега не съм виждала на живо. Харесва ми, че от толкова много четене, гледане на предавания, Джейми Оливър и какво ли още не, съм научила всички тези непознати за България продукти и ги разпознавам, знам как се готвят, на какво напомнят като аромат и с какво си пасват вкусово. Освен това научавам страшно много нови неща, записвам всяка интересна рецепта, технология или просто нещо, което ме е впечатлило. Усещам кои са хората, които знаят много за храната и постоянно се навъртам около тях дори и с риск да им досаждам. Някои колеги ми се дразнят, че съм „на всяка манджа мерудия“, но това е защото не осъзнават причината, поради която съм дошла тук, а именно да  се развия и усвоя колкото се може повече, а даже и да опозная тъмната страна на кулинарията, както я нарича Шеф Джо.

I am working with products that I have never seen in Bulgaria. The thing I like most is that I have learnt so many things about these unfamiliar products, how they have to be cooked, their smell, what they have to be eaten with and all that thanks to books, TV shows, Jamie Oliver and so on. Every day I am learning new things, I am writing down every recipe I get, technique or just something that made me impression. I recognize people who know food and I am always trying to be around them, whether sometimes I become very annoying. Some colleagues think that I want to make good impression to everybody, that I am so importunate, but they just don’t realize the reason why I got here. It is to gain some experience, to learn as much as I can, and I even want to get acquainted with the dark side of culinary, how Chef Joe calls it.

И като казах тъмна страна, тук развих много голяма скорост при рязане на лук, моркови, салати, подправки. Това добре, но толкова контузии ми се струпаха през последните седмици (всъщност откакто съм кацнала), че вече ме обявиха за Карък на лятото. Ръцете ми са целите в изгаряния, краката в синини, защото постоянно падам, а непорязани пръсти имам само на дясната ръка – един или два. Ако оцелея до края на лятото ще е цяло геройство.

Talking about dark side, I couldn’t not mention that I gathered a great speed when cutting onions, carrots, salads, spices. That went well, instead of the wounds I got during the last weeks. People tell me I am the most unfortunate girl they have ever seen. My hands are in scars from burning, my legs are bruised, because I am falling over all the time, I have only two uncut fingers on my right hand. It will be a heroic act if I survive till the end of the summer.

Постоянно се замислям кое е по-трудно – да си приготвям рецептите вкъщи и да си водя блога или да работя в ресторант. Освен, че не знам кое е по-трудно, не знам и кое е по-приятно, защото с готин колектив времето минава неусетно, а накрая се поздравявате за добре свършената работа. Все пак мисля, че воденето на блога е по-трудно, защото за него се изисква прецизност, изящност, фотографски умения, въображение. Рецептите в ресторанта всеки ден са едни и същи и никой от нас няма право да проявява въображение, което пък прави работата по-лесна за хората, защото не всички са творчески настроени. Аз обаче имам въображение в излишък, затова май блогът печели.

I am always thinking about which is harder – preparing recipes at home and writing in my blog or working in a restaurant. Except not knowing which is more difficult, I even do not know which is more pleasant, because when working team is nice, time is ticking away and in the end of the day you congratulate each other for the good job. Anyways, I think that managing a blog is more difficult, because it costs precision, photographic skills, imagination. Recipes in the restaurant are all the same every day and we are not allowed to change anything, which is easier to ordinary people, because not all of them are creatively disposed. However, I have imagination enough and to spare, so blog wins.

В предстоящите публикации ще използвам съставки, които не се предлагат в България, но ще се опитам да предложа техни заместители. Искрено се надявам да не ви дразня с продукти, които няма откъде да си набавите, но в момента, макар и всичко това да ми се поднася, аз копнея за баничка с боза и кебапчета с лютенца. Никога не съм вярвала, че ще се случи!

Ментово-шоколадов чийзкейк

Авторска рецепта

Необходими продукти:
за кръгла форма с диаметър 18см
220 г бисквити Орео с ментов крем*
60 г краве масло
340 г крем сирене
340 г заквасена сметана
100 г маршмелоу флъф*
пудра захар на вкус
шепа мини шоколадов чипс
зелена сладкарска боя
ментова есенция
няколко листенца мента
коктейлни череши

Приготвяне на основата:

Застелете дъното и стените на кръгла форма с фолио за свежо съхранение. Сложете бисквитите и маслото в кухненски робот и ги смелете до образуване на трохи. Изсипете ги на дъното на формата, притиснете ги добре, така че да се получи равномерна и плътна основа за кейка. Оставете тавичката за няколко минути във фризера.

Приготвяне на плънката:

Разбийте крем сиренето с пудрата захар, сладкарската боя и есенцията за 1 минута. Добавете маршмелоу флъф, разбийте отново. Накрая прибавете заквасената сметана и шоколадовия чипс. Разбъркайте добре и извадете от фризера бисквитената основа.

Сглобяване:

Върху охладената основа изсипете чийз сместа. Разпределете я равномерно и приберете десерта за една нощ в хладилника. Обърнете чийзкейка, отстранете фолиото и го поднесете в десертна чиния. Декорирайте го с няколко ментови бисквити Орео, коктейлни череши и свежа мента.

*Америка е родината на бисквитите Орео, затова тук има всякакви видове. В България не съм срещала такива с мента, но могат да се заменят и с други ментови бисквити, или дори с обикновени бисквити Орео и да им се добави малко ментова есенция.

*Маршмелоу флъф е популярен американски крем, който в домашни условия може да приготвите, ако се разтопите бонбони маршмелоус на водна баня. В тази рецепта той допринася за по-голяма стабилност на плънката. Използваните 100 г маршмелоу флъф може да замените с 50 г крем сирене и 50 г заквасена сметана. 

Mint chocolate cheesecake

Author's recipe

Ingredients:
for a 18sm pan
220 g Oreo cookies with mint
60 g butter
340 g cream cheese
340 g sour cream
100 g marshmallow fluff
powdered sugar on taste
mini chocolate chips
green food colour
mint essence
some mint leaves
cocktail cherries

For the base:

Wrap the bottom and the walls of a pan with foil. Place cookies and butter in a blender and pulse until they come into crumbs. Place them on the bottom of the pan, press well so that you get a thick and even crust. Place the pan for a couple of minutes in the freezer.

For the filling:

Mix cream cheese with powdered sugar, green food color and essence for a minute. Add marshmallow fluff, mix again. Add sour cream and chocolate chips. Stir well.

Finally:

Place the filling onto the chilled base. Place it evenly using a spatula and put the dessert in the fridge for one night. When serving, remove the cake from the pan, remove wrap and place the cheesecake in a dessert plate. Decorate it with a couple of Oreo cookies, cocktail cherries and mint leaves.

Happy 4th of July!