петък, 6 януари 2017 г.

Все още две в едно

Хаотични мисли, никакво желание за писане (само за ядене!), но все пак ще се пробвам да разкажа набързо как преживявам последните дни.


Мислех си да направя пост как мина бременността ми, но нямам никаква муза да пиша колко тежка и депресираща беше.


Радвам се, че е към края си, макар че краят винаги ти се струва безкраен, когато започне голямото чакане.


Още съм тук и още сме две в едно + още едно дето уж е отвън, ама вечно е залепено за мен като гербова марка.


Имам 10 дни до официалния термин, но всички ехографи казват: 31.12.2016г., което бе преди седмица.


На Бъдни вечер чудото без малко да се случи, но мисълта, че ще имам коледно бебе много ме стресира, нагълтах се със стандартните болкоуспокояващи и се залежах до Нова година.


Викам ѝ аз: "Няма да се раждаш по празниците, чу ли, бебе! После как ще си празнуваш рождените дни? Никой няма да дойде! Стой си там на топло да не се караме отсега!" И тя взе, че ме послуша душичката.


Малко храна, домашен уют, музика, ТВ - приятно пенсионерско посрещане на 2017-а :)




Със Съни гледахме фойерверките през прозореца и към 1:30 всички заспахме. 


Въпреки упоритите опити на двегодишния Станимир да саботира всяка подредба в дома ни, с Николай успяхме да нагласим прилично бебешката стая и да подготвим къщата за новото човече. 


Разхвърлянето на бебешки неща намаля, но желанието да спи в миниатюрните кошари, шезлонги и кошове е по-силно отвсякога. Всички дружно да се молим, следващия път като реши да дремне, да няма бебе под него.


И понеже всички знаят, че бебето трябва да се роди две седмици по-рано, вече започвам всеки разговор или съобщение във Фейсбук с: "Не, още не съм родила".


През оставащото време издирвам в Гугъл начини за предизвикване на раждане (не че не ги знам и не съм ги изпробвала всичките още със Съни!), а в късните часове ходя тайно до хладилника да ям шоколадов сладолед, полят с шоколадов сироп и шоколадови пръчици. Изобщо не се чудете, ако се роди мулатче!


И последно, честит Йорданов, а утре и Ивановден, който, надявам се, да стане и наш празник и да не откараме до Свети Валентин, че всички искат да я гушкат вече тази мадама :)


Професионалната фотосесия е дело на талантливата Благовеста Филипова.

4 коментара:

  1. :D Зори, Зори, и твоята не е лесна :)))
    Големи сте сладури и тримата, скоро и четиримата, със сигурност!
    Стискам палци да излезе красавицата по-скоро, че лудницата да е пълна :)))
    Прегръдки от сърце, приказна разказвачко :))

    ОтговорИзтриване
  2. Зори,прегръдки!
    тези моменти 2 в 1 после как ни липсват :)

    ОтговорИзтриване
  3. Зоринкаааа, много сладко е всичко:)
    Само не ми казвай, че влезе във водата в студа...бррр!
    Девойката козирог много упорита от сега бре:)
    Хайде леко раждане и в очакване да съобщиш новината и да ни я покажеш...
    Много сладък е Сънчо)

    ОтговорИзтриване
  4. :) Прегръщам те, красавице! Цялото блогопространство сме в очакване! Бъдете много здрави и щастливи през Новата година!

    ОтговорИзтриване

Благодаря Ви за отделеното време!