Памучна пица Болонезе и гостуванe на Ева Тонева

Преди около 5 години, когато все още бях ученичка в гимназията, ми купиха за пръв път лаптоп. Вълнувах се и исках да сложа на работния плот най-хубавата снимка, която да ми стопля сърцето и пълни очите, щом го отворя. Разрових се в нета и попаднах на тази невероятна снимка. Изобщо не разбрах, че това е блог, нито знаех що е то блог, нито прочетох, че това произведение е направено от българка, за мен това беше просто невероятна красота, която една година стоеше на десктопа ми.

Само година по-късно, в далечната 2011, съдбата ме срещна виртуално с този виртуоз на кулинарното и фотографско изкуство. В началото на комуникацията си с нея, бях приятно изненадана, но и озадачена, как е възможно, творец от такъв висок ранг, винаги да намира време да каже добра дума за всички, макар и начинаещи блогъри? Как е възможно само чрез мили слова, комплименти и нежни кадри, да се докосне до твоята душевност и да го почувстваш толкова близък, сякаш сте се познавали цял живот? Как е възможно да си толкова щедър, в същото време премерен и да даваш винаги най-доброто от себе си за всички? Възможно е, да, защото това е Ева Тонева.

Аз съм истинска щастливка, че те познавам, макар и все още само виртуално, Еви! Благодаря ти, че ме допусна в емоционалния си свят! Благодаря, че с отношението ти към мен и към другите, ме стимулираш да бъда по-добра! Ти си една истинска кулинарна, фотографска и житейска школа!

Не е за вярване, но приготвих четири различни рецепти за гостуването си при Ева и нито една не ми се получи. Или поне не така, както исках. Накрая се примирих и реших да й гостувам с последната си рецепта, но снощи реших, че няма да правя компромиси и ще измисля нещо ново, нещо, което да ме описва до някаква степен и да е невероятно вкусно и примамващо. И какво по-добро от пица? Любимата ми храна, моята храна. 

Каквото и да напиша за това тесто, ще е малко. Не съм предполагала, че ще го кажа, но пицата на Джейми Оливър ряпа да яде. Коричката е хрупкава, но и някак мека, а отвътре е като многолистно тесто, толкова пухкаво и памучно, крехко и топящо се в устата. Другото предимство е, че е без месене. Единственото, което трябва да имате предвид е, че тестото трябва да стои в хладилника 12 часа. При всяка друга рецепта ви пиша - опитайте, вкусно е, а сега просто ви се моля: направете това тесто и тази пица, мили хора!!!

Памучна пица Болонезе

Необходими продукти:

За тестото:
Адаптирано от Manuela's Diner
300 г брашно
230 мл студена вода
7 г суха мая
6 с. л. зехтин
1 ч. л. сол

За плънката:
400 г кайма
1 с. л. зехтин
1/3 ч. л. черен пипер
1/4 ч. ч. бяло вино
1 с. л. соев сос
300 г сос Маринара на Ева Тонева или моя

Допълнително:
125 г моцарела
1 с. л. чесново масло

Приготвяне на тестото:

В голяма купа изсипете всички съставки за тестото. Разбъркайте добре, докато се обединят и не останат бучки, и се получи много гъста каша, подобна на тесто. Покрийте купата с фолио за свежо съхранение и я оставете в хладилника за 12 часа. 

Приготвяне на плънката:

Запържете каймата и черния пипер в малко зехтин за около 4-5 минути. Прибавете виното и соевия сос и продължете готвенето, докато алкохолът се изпари. Добавете сос Маринара, разбъркайте и свалете от котлона. Оставете плънката да се охлади, преди да я сложите върху пицата.

Приготвяне на пицата:

Вземете една шепа брашно и я изсипете върху работния плот. Изсипете тестото и с помощта на шпатула, го овъргаляйте, загръщайки краищата му навътре. Оформете топка, покрийте я с фолио и оставете тестото на плота за около 2 часа на стайна температура. 

Внимателно разделете втасалото тесто на две топки.* Вземете едната и с много деликатни движения, стремейки се да запазите въздуха, разтеглете леко тестото, така че да се образува кръг, като се стремите да оставите дебели краища и по-тънка, но не прекалено тънка средна част. Поставете пицата в тава с незалепващо покритие и внимателно сложете от плънката, като се стараете да запазите дебел борд отстрани.* Изпечете пицата във фурна, предварително загрята до най-силната температура. Печете 3-4 минути, след това сложете върху плънката накъсана моцарела, намажете борда на пицата с чесново масло и запечете още, докато се получи златиста коричка и моцарелата се разтопи апетитно.

* По-удобно се работи с по-малки пици, отколкото с една голяма, но вие преценете как ви харесва повече.

* Това е най-вкусният край на пица, който съм яла! Изключително крехък и въздушен е!