Прощъпулникът на Станимир

Направо се олях със забавянето на тази публикация. Детето не само че проходи, а и тича. Освен това, все по-често проявява висша форма на интелект, което до деветия месец не се наблюдаваше. С прохождането се отключват явно много неща наведнъж. Изобщо, толкова случки има ежедневно, иска ми се да пиша и споделям всичко, но едва ли ще имам тази възможност.

На 9 месеца и половина, Станимир направи първата си крачка. Аз също съм проходила на 9 месеца, така че не беше много изненадващо събитие за нас. Не счетохме това за прохождане в пълния смисъл на думата, затова не се юрнах веднага да меся питка. Към края на деветия, вече правеше по 2-3 крачки и след няколко дни започна да изминава дълги разстояния. Направихме прощъпулника с нашите кумове. Заедно с тях подредихме предметите, които събирах в една кошница, в продължение на една седмица преди събитието. 

Предметите, които наредихме бяха:
1. Самолет - за пилот.

2. Докторски слушалки - за лекар.
3. Футболна топка - за футболен мениджър.
4. Фотоапарат - за фотограф.

5. Златен синджир - за златар.

6. Паста за зъби - за зъболекар.

7. Шейкър - за барман.

8. Бушон/предпазител - за инженер.

9. Диск с музика - за музикант. 

10. Четка - за художник.

11. Статуетка Оскар - за човек, работещ във филмовата индустрия - режисьор, актьор.

12. Клещи - за сръчен човек, майстор.

13. Картичка с автограф на Кайсара - за добър и успешен футболист.

14. Химикал - за писател.

15. Порцеланово парче торта - за сладкар.

16. Макара - за моден дизайнер.

17. Тирбушон - за сомелиер.

18. Свещ във формата на петел - за животновъд.

19. Очила за плуване - за плувец.

20. Списание - за журналист.

21. Шалче с българското знаме - за човек, който ще прослави България.

22. Глава лук - за земеделец.

23. Монета с нумизматична стойност - банкер.

Ако се бях сетила за още предмети, щях и тях да сложа, но въображението ми се изчерпа. Пуснахме Станимирчето в стаята, поогледа се за няколко секунди и се втурна към масата. Уверено грабна бушончето, след това футболната топка и накрая една статуетка Оскар. Взе си ги тричките и започна да си играе с тях. Вече знаем, че крушата дюля не ражда, така че вероятно ще си имаме инженерче, като татито, а и още много други в семейството! Доволна съм от избора му, но каквато и професия да реши да упражнява, за мен е важно да стане добър и образован човек. 

В дните след прощъпулника, една случка напълно затвърди мнението ми, че това дете ще се интересува от "тоци". Бяхме на гости в маминкини, където в едната стая има една пластмасова лампа-коте, която като се сложи в контакта и котето свети. Реших да я извадя от контакта, за да не ходи Станимир постоянно да я пипа и понеже в тях няма предпазители за контакти, сложих един стол. По едно време го гледам, взел лампата и тръгва към стола. Почна да го бута, да се опита да стигне до контакта и да сложи лампата в него. Викам си аз - не може да му идва на ума, това е просто случайност. И каква ти случайност - заряза контакта със стола и отиде съвсем целенасочено към един контакт в другата стая и с два опита пъхна лампата. Е, направо се шашнах. Много бързо се развиват и учат децата. Това няма как да не е изумително за всички майки и близки на малките бебета. Вчера се излюпили, днес вече със задълбочена мисловна дейност. И всичко това, при положение, че през всичките тези месеци, изобщо не съм си правила труда да си играя на учителка по цял ден. Оставих го да се развива сам и това, че се справя, ми доставя умопомрачително удоволствие!

Всъщност, толкова ми хареса да го виждам как поумнява, че за 2 часа го научих на "Браво", "Здравей", "На колко си годинки" и "Колко голям ще станеш". Един ден по-късно, освен знаците с ръце, които усвои, започна и да произнася "Дей" за "здравей и "гаво" за всичко останало :) Неповторимо е чувството да имаш човече, което открива света!

Исках питката за прощъпулника да не е много маслена, за да не ми изцапа чаршафа, да е страшно пухкава и лека и да не се дели и разпада при търкалянето. Рецептата ми я сподели мама, която преди 6 години направила същата питка за прощъпулника на сестра ми Аделина, която проходи точно на първия си рожден ден.

Сякаш беше вчера - идеално си спомням как хвана една златна гривна и парфюм на Диор и отпраши. Макар и едва на 7, е най-голямата кокона и фина мадама, която познавам! Така че прощъпулникът не е шега работа, мили мои!

Питката на баба Светла

Адаптирано от bg-mamma, Горгона Медуза

Необходими продукти:
за закваската:
100 мл топло прясно мляко
42г прясна мая
2 с. л. захар
3-4 с. л. брашно
за тестото:
цялата закваска
200 мл топло прясно мляко
5 с. л. кисело мляко
4 с. л. олио
3 яйца
1 с. л. сол
около 850г брашно
1 яйце за намазване

В купа разтворете маята в прясното мляко. Прибавете захарта и брашното и разбъркайте до хомогенност. Покрийте с чиста кърпа и оставете закваската да втаса. Към нея прибавете остатъка от млякото, киселото мляко, олиото, яйцата и солта. Разбъркайте добре и постепенно започнете да прибавяте брашното, докато се образува меко тесто. Месете го десетина минути, докато стане леко и пухкаво. Сложете го в купа и намажете повърхността му с олио. Покрийте го и го оставете да втаса за около час. Разделете втасалото тесто на три равни части. Две от тях, разточете на правоъгълници, намажете с малко олио и навийте на рула, нарежете ги на еднакви парчета и ги наредете по ръба на дълбока тава или тенджера, застлана с хартия за печене. Последната част оформете на топка и поставете по средата. Притиснете леко и оставете да втаса още веднъж. За крачетата, смесете 2 с. л. брашно с щипка сол и малко вода, и направете тесто, от което изрежете форми, наподобяващи бебешки крачета. Намажете втасалата питка с разбитото яйце и залепете крачетата. Изпечете на 170 градуса за около час. Ако започне да става златиста твърде скоро, покрийте я с парче алуминиево фолио. Проверете питката за готовност с дървен шиш - след като се забие в нея, той трябва да излезе сух.