Черно и бяло в Доминиканската република

Доминиканската република е държава на крайностите - черно и бяло, без компромисен вариант, без сива зона. Там нещата са или много хубави, или много лоши във всяко едно отношение.

Първото хубаво беше срещата със семейството ми (мисля, че съм споменавала, че имам две семейства - българско и доминиканско) - баща ми, съпругата му и моето братче. Чакаха ме на летището и еуфорията от срещата ни беше толкова голяма, че изобщо не усетих как пак кацам в чужда държава.

На следващия ден се разходихме из квартала и бях много приятно изненадана от начина, по който изглеждаха жилищните сгради, градинките и изобилието от палми около тях.

Но ето първия контраст - палмите са много красиви, но кокосовите орехи си падат свободно и убиват хора.* Къщите са пленителни и досущ като от латино сериал, но пред всяка къща стои въоръжена охрана, което веднага прави гледката някак страховита.

* В публикацията за Пунта Кана ще ви разкажа малко повече за това.

 

Имайте предвид, че в момента ви разказвам за квартала, който е заселен главно от европейци, азиатци и въобще националности, различни от доминиканската.

Това е т. нар. "Бял квартал" или "кварталът на богатите". В тази страна белите са доминантни над доминиканците, макар че са малцинство. Бял човек в Доминикана е считан за богаташ, за господар, за по-висш. Пореденият контраст.

Всички тропически плодове, които някога съм опитвала в България, Америка, та дори и в Испания, нямат нищо общо с плодовете, които са отглеждани тук. Едва сега разбрах какъв е вкусът на авокадото - то няма нищо общо с това, което ние ядем. Авокадото е голямо почти колкото пъпеш, то е сочно, не е толкова мазно, а е леко и топящо се. Папаята... Толкова ароматен и вкусен плод, по-голям от пъпеш, наситено оранжев и крехък. Банани! Аз никога не съм обичала този плод, но тук той е с истински бананов вкус! Опитах над четири вида банани.

Кокосовите орехи се доближават до нашите, но има един плод, чийто вкус си спомням всеки ден. Всеки ден милея за мангото. Това е най, най-вкусният плод на света! Толкова е захарен, меден, сочен и наситено жълт. Хубавият сорт добре узряло манго излъчва силен аромат дори преди да е обелено. А след като почнех да беля, вече нямаше спиране - изяждах сама почти еднокилограмов плод и това в продължение на целия ми престой там. С една дума, двадесет дена всеки ден ядях едно и също нещо и не само, че не ми омръзна, но и сега постоянно мисля за това. Това наистина е прецедент за мен, дори скаридите в Америка ми бяха омръзнали на третия ден.

Контрапунктът на вкусните плодове е почти цялата друга храна. Кухнята им е бедна, всяко ястие се придружава от бял ориз, пържени банани, по-рядко картофи, а хляб не консумират. Почти всичките им основни блюда се приготвят с някакъв плод, което ги прави сладко солени. Първоначално мислех да ви покажа рецептите за "Ориз с кокос и телешко", "Скариди с пържени банани" или "Санкочо". Аз ги харесвам до известна степен, но блогът не го пиша заради себе си и реших, че шансът някой от вас да приготви такова ястие е минимален.
Приготвих една улична рецепта, която е типична за латино държавите и там често похапвахме от тези вкусни хапчици. Промених малко плънката и много се надявам да ви заинтригува.

Емпанадас*
Адаптирано от Марина Боннеманн

Необходими продукти:
За тестото:
150 мл вода
50 г свинска мас
1/2 ч. л. сол
250 г брашно
За плънката:*
кайма
настърган кашкавал
черен пипер
чубрица
Допълнително:
1 яйце за намазване

В малка касерола кипнете водата. Добавете свинската мас и свалете от огъня. Бъркайте докато маста се разтопи. Смесете брашното със солта и добавете водно маслената смес. Разбъркайте добре с дървена лъжица, докато се образува тесто. Омесете го бързо, докато видите, че е станало гладко, увийте го в стреч фолио и го оставете за час да почине.
Смесете съставките за плънката. Разточете тестото с дебелина около 3мм. Изрежете кръгове с диаметър 8см, сложете лъжица от плънката и направете полумесец. Притиснете края първо с ръка, а след това и с вилица. Подредете емпанадас в тава, застлана с хартия за печене, намажете ги с разбито яйце и ги изпечете за около 20 минути във фурна, предварително загрята на 200 градуса.

* Доминиканците ги наричат пастелитос (patelitos).
* Емпанадас могат да бъдат приготвени с всякакъв вид плънка - сирене и яйце, зеленчуци с месо, само зеленчуци, гъби и зеленчуци, риба, кисело зеле, а дори и със сладка плънка.

И да се върнем към черното и бялото.

Хората в Санто Доминго и по-конкретно местното население са изключително гостоприемни и мили. Те са отзивчиви, открити, винаги поздравяват, чак на моменти тази прекалена любезност изнервя. Обаче става ли въпрос за тяхното оцеляване - стават буквално като животни.

Инстиктът им за самосъхранение е толкова силен, че са готови да отвеят всеки по пътя си. По улиците не се спазват  никакви правила, там се минава на червено, а на зелено се спира. Ако си мислите, че в България шофьорите са безразсъдни, то значи никога не сте посещавали Доминиканската република. Най-интересният факт е, че катастрофи там почти няма, което се дължи на силния им инстинкт за оцеляване.

В Санто Доминго има много красиви места, където е спокойно, приятно и очарователно.

Но за съжаление, това е една много малка част от града. В по-голямата си част, той се състои от квартали (barrio), където хората живеят буквално в колиби, къпят се на улицата, хранят се само с ориз и банани от дървото пред тях, ходят боси, носят манго на главата си, за да се опитат да го продадат на някой европейски шофьор. Посетих и тези части от града, но не правих снимки, защото да носиш камера по такива места е рисковано и опасно.

В крайна сметка, в живота на хората постоянно се преплитат черното и бялото и в един момент, когато човек напредне с възрастта, осъзнава, че е запомнил хубавите и добри моменти, а времето безвъзвратно е заличило негативните емоции и неприятните случки. Накрая остава само споменът за красивото, стойностното и истинското - нещото, за което си струва да се борим и живеем.